на 5-ти септември екипът на Клъстер Е-ФИН ТВ Медия представи своя продукт Технофилм „Героите от САЩ ’93“ пред футболната общественост на Пловдив.
НАВРЕМЕНЕН ФИЛМ, НАВРЕМЕННА КНИГА. ВДЪХНОВЕН ГОЛ ВЪВ ВРАТАТА НА ЗАБРАВАТА
За да не се чете след време на децата приказката “Имало едно време български национален футбол…”
Колкото и да е спорен като игра футболът днес, той безспорно ще има място в живота на човешката популация. Не на последно място и като чудесен инструмент на управниците навред по света да отвличат от ужасните социални проблеми народите на древния принцип „Хляб и зрелища”.
Има хора, които вече казват :що за спорт е това, където футболистите само дето не се избиват като гладиатори, изнасят ги на носилки, дежурят цели лекарски екипи, а после с месеци ранените се лекуват като след фронтови битки.
Някои и добавят – футболът вече не е спорт, а икономика, твърде много търговия и спекула се ширят в него. Печеленето на десетки хиляди долари от някой футболен принц на фона на масова беднотия в страна като България, на социалното дъно на ЕС, е нова непозната уродливост за съсипания ни народ, а и за цивилизацията въобще, тя въпреки че се разкарва вече с ракети сред звездите, се оказва безсилна да прояви някаква в мъдрост при оценката на човешкия труд.
А беше време, когато футболът в България бе ВСЕ ОЩЕ само спорт, когато с него се доказваше държавата ни, народът ни, тогава всички бяхме заедно патриоти, тогава, когато българите побеждаваха по чуждите терени и без да са били мотивирани с баснословни бонуси и ставаха звезди само заради едната спортна чест на България.
Ето, за един от последните големи уроци по патриотизъм от това време ни разказва един нов документален филм на пловдивчани, „Героите от САЩ ,94″.
Авторите му са го определили като „технофилм”, изграден е по редки архивни кадри и иновативни техники, с много неизвестни досега документални записи.
Безспорно това е филм иновация и за България.
В сътворяването на филма е взел участие и специалист, който не принадлежи към… човешката раса.
Това е хуманоидният робот Калия, патент на технофилма.
Той или Тя, от позицията си на независим арбитър, четвърт век след решаващия мач на българите на световното с италианците, отсича: „Съдийска грешка. Дузпа има”. В този мач, както милиони видяха, съдията замижа и не отсъди явна дузпа за българите!
Което в противен случай би променило при нов гол за българите целия ход на мача и …на световното първенство! Защото мотивацията на българите си е била за световна титла !
Но ето, че се намерил начин да бъдат спрени! В света на вълчия капитализъм се прилага какво ли не „творчество” и в спорта!
Този епизод с оценката на хуманоидката Калия е включен във филма и безспорно ще предизвика своята сензация.
За съжаление обаче засега не виждаме филмът да е включен в предстоящата програма на фестивала за документални филми „Златният ритон”, който се провежда в Пловдив .
Не го видяхме включен филма и в годишната програмата на Европейската столица на културата в града.
А иначе лозунгът на столицата е „Заедно”. Кое му е тук „заедността”, щом в годишната програма на международното събитие не са включени такива стойностни прояви на иновативността като този документален филм, както и предстоящото световно пловдивско бианале на карикатурата?
За отбелязване е и че в цялата годишна програма на културната столица на Европа не е включен например и нито един състав от Русия, страна,която и без лупа се вижда на картата,че си е в Европейския континент?
Режисьор на филма и автор на книгата е докторът по икономика Петър Нейчев, присъствал на Мондиала в САЩ като член и представител на ИК на БФС.
Творческият екип, от Е-ФинТВ -Медия, е с продуцент Венелин Йорданов, оператор -Хачик Язъджиян, Веселин Пеев – магьосник с интернет и технологии, директорка на продукцията е Виделина Гандева, в отбора е и известният журналист Стефан Прончев, един от авторите на книгата.
Първото представяне на филма бе за журналисти.
А на другия ден след избухналия огромен интерес залата на БНР в Пловдив се оказа много тясна за представянето пред футболната общност в града и …младите подрастващи футболисти, децата, бъдещи труженици по терените.
Именно към последните е отправено най-вече посланието на авторите на филма и книгата – във време, когато вече е спорно дали имаме …напълно национален български футбол при тази инвазия от чужди футболни принцове в първенствата ни, бъдещите ни български футболисти са приканени да вземат вдъхновение и пример от славните си предшественици, героите от САЩ,94.
Автор: Денчо Владимиров
Пресконференция Технофилм „Героите от САЩ ’94“
Днес в БТА-Пловдив от 10 ч. се проведе Пресконференция между създателите на Технофилм „Героите от САЩ‘94“ и журналисти от различни пловдивски медии. На срещата присъстваха и писатели, един от които е Деян Никифоров, който ще представи заедно с екипа на филма своята книга „17 крачки към безсмъртието“ утре, 05.09, в БНР-Пловдив от 11 ч., когато ще бъде презентацията на технофилма и книжката „Героите от САЩ ’94“.
Своите колеги и съавтори на проекта представи Стефан Прончев – уважаван журналист с дългогодишна практика, който е сценарист, след него думата взеха Виделина Гандева – директор на продукцията, Петър Нейчев – режисьор, Венелин Йорданов – продуцент и Веселин Пеев, който е създал видеоефектите в него.
На масата до създателите стоеше и едно малко петдесет сантиметрово човече, носещо името Роботоп, което бе програмирано с жестове и глас да открие официално Пресконференцията и да даде думата на всеки един от петимата, за да разкажат за филма, за аудиторията, към която е насочен той и за подбудите, които са предизвикали неговото създаване.
От началното представяне на създателите и от последващите въпроси на журналистите стана ясно, че това е един уникален продукт, който не е правен досега, а именно заради елементите, които съчетава в себе си. В него са комбинирани архивни кадри от лични камери на хора, като Петър Нейчев, който са присъствали на Световното първенство в САЩ през 1994 г., кадри от най-добрите моменти на нашите Герои тогава, най-нови интервюта и срещи със знаменитите ни футболисти и най-великия треньор на България – Димитър Пенев. Всичко това, съчетано с технологиите в него, напълно заслужено му дава името Технофилм – документален филм с впечатляващи видеоефекти. От обяснението на създателите стана ясно, че са използвани редица ефекти, които са иновативни, набиращи все по-голяма популярност, а някои дори и непознати досега.
Един от въпросите на журналист беше на коя точно таргет група или аудитория цели да привлече вниманието Технофилмът. Последвалите отговори бяха напълно ясни: той е предназначен главно за младото поколение – деца на по 12, 14, 16 години, които са страхотни като талант, но не го развиват.
Това са и думите на Наско Сираков в едно от неговите интервюта, включени във филма. Той е за нашите деца – момчета и момичета, за да не забравят нашето героично минало и да вярват, че с успех и постоянство се постига всичко.
Тоест, създателите на филма смятат, че той ще бъде нахъсваща мотивация за едно дете, което смята да поеме по пътя на спорта, и адреналин за един действащ спортист. Но този Технофилм ще въздейства и на по-възрастните, тези, които знаят историята на онова славно минало. Припомняйки си кадрите от тогава, те ще видят и съвсем нови интервюта от Велико Търново, Панагюрище, Пловдив, София, които нашите Герои споделят вече от гледна точка на по-улегнали мъже, сравнявайки тогавашното и сегашното си мислене и цялостните си възприятия за спорта. И не на последно място са съветите, които дават на тези момчета и момичета, които смятат да се занимават с футбол, за да станат бъдещите Герои на България.
Автор: Димитър Вълков
Представяне на книгата на Христо Стоичков
Легендата на българския футбол Христо Стоичков отново попадна във фокуса на прожекторите през юли. След суперуспешните eсенни премиери на официалната си биография „Христо Стоичков. Историята“ (изд. „Софтпрес“). Камата посети още пет български града, за да представи книгата и да се срещне с приятели и почитатели. Екипът на ФИН ТВ имаше възможността и удоволствието да отрази събитието в на 20 юли в Панагюрище.
Последни интервюта в София
Дойде време и за финални интервюта за технофилма, които нашият екип проведе на 25 август в София. Първата ни спирка беше във футболната база в Бояна. След като посетихме Фен шопа се срещнахме с президента на БФС г-н Борислав Михайлов. Поговорихме си за спомените от САЩ ’94 и за новостите в българския футбол.
Обнадеждени от оптимистичната прогноза на г-н Михайлов се запътихме към терена, където се провеждаше тренировка на младежите. Там проведохме интервюто с Емо Костадинов. Разказа ни от първо лице за спомените от 17 ноември 1993 г. в Париж и за незабравимите моменти в САЩ през 1994 г. Също поговорихме за бъдещето на футбола и евентуалната ни кандидатура за домакини на Европейското първенство през 2028 г.
Заредени с положителна енергия се отправихме към следващата ни среща за деня, среща с един голям футболен човек – Валентин Михов. Бяхме топло посрещнати в апартамента му и разговорът започна и протече с лекота, защото научихме още интересни факти около събитията през 1993-94 г. Валентин Михов ни преразказа историята от Парк де Пренс, Париж от позицията си на президент на БФС, като я определи като „втория му рожден ден“.
Съвсем скоро ще видите интервютата в Технофилм „Героите от САЩ ’94“. Официалните дати за презентация са на 4-ти септември на пресконференция на екипа в БТА Пловдив и на 5-ти септември в БНР Пловдив.
С архивни кадри и техноиновации документален филм провокира интерес към детския футбол
Няма българин малък или голям, който да не помни или да не е чувал за Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. Световно първенство, което показа на света, че има и други футболни нации. Цял свят помни как секунди преди края на квалификационния мач Франция – България, Емил Костадинов скъса билетите на френския отбор за Мондиала в САЩ.
Технофилмът „Героите от САЩ 94“ е посветен на тази американска приказка… Това е документален филм за славните мигове на националния отбор по футбол на България през лятото на 1994-а година, когато станахме 4-и в света!
25 години след незабравимия успех на българския национален отбор по футбол на световно първенство, ще върнем лентата назад, за да си припомним горещото американско лято на 1994-та. В 27 минути сценаристът Стефан Прончев събира хроника на мачовете, които накараха хиляди фенове да изживеят емоцията от победите пред екрана и по улиците на България.
Зрителите ще научат от спомените и равносметката на главните действащи лица, застанали пред камерата на оператора Хачик Язъджиян – Борислав Михайлов, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Георги Георгиев, Наско Сираков, Ивайло Йорданов, Димитър Пенев. Също така специално за технофилма пред камерата застават и президентите на ИК на БФС в периода 1993 – 1995 година Валентин Михов и Христо Данов. Режисьор на филма е д-р ик. Петър Нейчев, който през 1994 год. е в САЩ, като представител на Изпълкома на БФС.
Филмът показва невиждани досега записи от онези камери, които най-успелият български бизнесмен зад граница Шефкет Чападжиев подарява на отбора ни. Такива са кадрите от рождения ден на футболиста Бончо Генчев два дни след мача с Мексико.
Спортният журналист Деян Никифоров, автор на книгата “17 крачки към безсмъртието” описва събитията в периода на квалификационните мачове за Световното първенство и преживяното в САЩ през 1994 г. Свидетел на събитията от САЩ ’94 е и спортният журналист Руси Чернев. В интервю за ФИН ТВ той споделя:
„Спомням си, че в последните минути когато Наско Сираков вкара втория гол/срещу Аржентина/, всички български журналисти бяха посърнали и колегите от другите държави гледаха странно, защо ли не се радваме на гола. А това беше поради факта, че голът на Наско Сираков, при този резултат в момента на другия мач Нигерия-Гърция, ни пращаше на осминафинал директно срещу Италия. Но след това обаче мисля, че Иекини вкара втори гол за Нигерия в другия мач и така ние останахме в потока на Мексико.„
Създавайки Технофилм „Героите от САЩ’94“, авторите искат да покажат и една друга гледна точка, която ще повлияе най-вече на младите надежди – бъдещите герои на България. За да е наистина „техно“, във филма и в книжката са използвани най-съвременни иновации. Всичко това ще ви представим с помощта на най-новите технологии:
На 5 екрана симулираме VAR сцена, при която с помощта на роботите Роботоп и Калия показваме, че е имало нарушение срещу Емил Костадинов от страна на Костакурта /отбиване на топката с ръка в наказателното поле/при мача с Италия. Във филма са използвани кадри с дрон. Холограмно е представянето на голмайстора на световното първенство в САЩ – 94 Христо Стоичков. Проф. Йордан Детев е разработил приложение за Разширена реалност HEROES USA 94 , чрез което в уики книжката и интерактивния сайт „Футбол’94“ може да се види как в бъдеще ще изглеждат някои български стадиони. Всички снимки, които са разположени на специална страница в сайта „Футбол’94“ могат да се превърнат във видеа, само с насочване на камерата към снимките-цели. Ще видите най-доброто от представянето на Героите от САЩ’94 на Световното първенство. Гледайте клипчетата на: Боби Михайлов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Красимир Балъков, Емил Костадинов в най-новото мобилно приложение с разширена реалност.
По време на снимките за филма екипът се обучи и израстна в своето развитие. Визуалните ефекти са дело на Веселин Пеев. Технофилмът е със субтитри на български, за да могат хора с увреден слух също да го гледат и по този начин той да достигне до по–голяма аудитория.
Технофилмът „Героите от САЩ-94“ завършва с Манифест за детския футбол, с който се отправя послание към децата, техните родители, учителите, футболните деятели, държавните ръководители в министерството на спорта и министър председателя !!! Направено е много! Но за да се откликне на НОВИТЕ промени в детския живот, трябва да може да се създаде организация с нова СТРАТЕГИЯ и да се реализира със структурите на БФС, футболните клубове, родителските инициативи, частните спонсори и рекламодатели и медиите.
Едно е ясно: трябва да се технологизират социалните отношения с децата, да се визуализират детските турнири и успехи! Необходимо е да се покажат успехите и на други български футболисти от миналото, за да имат героични примери за подражание! Защото тези хора са живи, имат своите спомени и също могат да участват в популяризиране и засилване на вниманието към детския футбол, измествайки от фокуса псевдогероите от футболното хулиганство! Родителите и обществото обичат футболните герои, но истинските от терена!
Филмът ще бъде представен на пресконференция на екипа на ФинТВ: Венелин Йорданов – продуцент, Хачик Язъджиян – оператор, Веселин Пеев – интернет и технологии, Виделина Гандева-директор продукция и други ще се проведе на 4.09. от 10:00 часа в БТА-Пловдив. Презентация на филма се предвижда в БНР – Пловдив пред футболната общност от града и млади футболисти на 5.09 от 11:00 часа.
Автор: Хачик Язъджиян
Димитър ПЕНЕВ: Съдията може би е примигнал, за да не види дузпата срещу Италия
Днес поздравяваме един достоен мъж, оставил траен отпечатък в спортната ни история. Честит рожден ден на Димитър Пенев – български футболист треньор на Героите от САЩ ’94. Днес той навършва 74 години.
– На 17 юни се навършиха 25 години от старта на Мондиал 1994. Когато върнете лентата, кой момент прави това лято незабравимо за вас?
– Нека първо от мое име да ви поздравя за начинанието – документален филм за нашето представяне на Световнното в САЩ. Надявам се, че сте имали успешно начало на този проект и ви пожелавам от сърце и достоен финал. Темата, която сте избрали, всъщност е едно и досега най-голямо футболно постижение в цялата ни богата многовековна история като държава. Но този успех има своето значение не само за България, но и за целия свят, тъй като на такова първенство участват държави от целия свят. Медалите от тази оспорвана турнирна битка преди 25 години са една отлична оценка за нашите възможности. Трудността да се посочи точно само един определен момент идва от това, че такива бурни емоции имаше много, особено след победите над такива противници като Аржентина, Мексико, Германия… Така че ако пропусна някой от тях при отговора на вашия въпрос, то причината е, че те бяха много, а не в дистанцията от тези 25 години, но всички спомени са редовни и истински.
– Тогава направете една оценка и изводи от мига, когато поехте отбора до момента на връчването на медалите в САЩ?
– Първо, задължително трябва да започнем от квалификациите, където класирането ни само по себе си е една отделна и голяма история. Не че преди това не сме имали, и то неведнъж, класиране за Световно, побеждавали сме Франция също така и в други решителни мачове. Така че историята на нашите успехи не започва от САЩ, а много преди това, когато българските отбори – национални или клубни, са се равнявали с най-силните на континента. По-възрастните колеги си спомнят за тези времена, защото те също градяха своята история, която се продължи в САЩ.. Затова футболът и в най-големите страни като Америка и Русия, все е придружен и с българско присъствие – голямо или малко.
А вашата работа да направите филм за успеха, който ще се помни винаги от футболисти, мои колеги, любители и младите, ще донесе още много преживени спомени и повод за гордост – национална и спортна..
– Ежедневно сте с млади футболисти. Какво ще посъветвате бъдещите герои на българския футбол?
– Първо трябва и родители, близки и познати, които помнят този успех на България в световното първенство в Америка, да предават на младите тази информация – тя да идва при тях от семейството, от вкъщи, от съседите, от улицата. Второ трябва вече да имаме подобни случаи – класиране на европейско, следващо световно и тогава ще има по-голям интерес от малките. Да, сега България в Европейския съюз, знам, че повече се набляга на ученето, усвояването на научни специалности, а не само аз, но и мои колеги, специалисти, отчитаме, че все по-малко внимание се обръща на спорта. Има голяма разлика, ако върнем времето, тези 25 години и сегашните, но има причини…По-добре дай да говорим за спомените от световното първенство.
– При работата по филма изясняваме с дистанционен ВАР и робот видеото със спорната дузпа мача срещу Италия. Ощетени ли бяхме от съдията?
– Много често ми минава през главата това, с много приятели, любители и познати, почти винаги се поставя този въпрос, когато сме разговаряли за тези срещи. Наистина невероятно положение, чисто, което всеки един от феновете го е видял, много по-ясно става и по телевизията за този, който е гледал този мач. Какво е положението – невероятно отиграване от Емил Костадинов с чисто прехвърляне на топката, вижда се накъде отива тя и как се сваля с ръце от защитника /мисля, че беше Костакурта/. Но може би самият главен съдия или е не видял или тогава е примигнал, за да не види тази ситуация, след като хиляди и милиони зрители я видяха. Кой знае, според мен, дори и след четвърт век трябва да има някакво удовлетворение или извинение от страна на тяхната гилдия. 25 години минаха, можем спокойно да го коментираме, а и Емил Костадинов най-добре знае, тъй като отиграва тази ситуация и може най-точно на 100% да определи поведението на защитника и на съдията..
– Едно пожелание за българите, във връзка с настоящата кандидатура за домакин на Европейското през 2028.
– Дори и когато се връщаме много години назад, балканските страни винаги са имали отлични контакти в спорта, тук са се родили и изграждали футболни таланти, които след това заиграват в чужбина – Европа, Азия, Америка. Така че имаме доказателства за много изяви не само във футбола, но и в други спортове. Една малка страна като България вече няколко пъти участва на Световно първенство по футбол и за мнозина още е чудно и не могат да си обяснят как сме постигнали тези успехи, които често са непосилни за големи страни.
Гръцкото море си спомня за „Героите от САЩ-94“
Публикуваната фотография е с днешна /от 10 юли/ дата и е направена от българи, почиващи в Халкидики. Е, какво от това – ще си кажете, нищо особено: заведение като заведение, вече всички сме осведомени за разликите в обслужването между курортите на съседите и нашите. Храната, напитките, цените и разликите между тук и там са коментирани нашироко, сиртакито изобщо не влиза в сметките за разлика от узото….
Гърците може и да са националисти, но това не им пречи да прибират парите на българските туристи,въпреки неприятните спомени от преди 25 години от САЩ. Тогава, на 26 юни, на Световното първенство по футбол в САЩ, на стадион „Солджър Фийлд“ в Чикаго, пред близо 65 000 зрители, които в преблодаващата многократно част бяха гърци, които скандираха до прегракване „Елада, Елада“, българите записаха своя първа победа на Мондиал и то точно срещу съседите. Както казват нашенци: „Приятелството си е приятелство, но сиренето си е с пари“ и в случая ги отвяхме с 4:0 с два гола на Христо Стоичков и по един на Йордан Лечков и Даниел Боримиров.
Какво да се прави: бизнесът си е бизнес и няма място за емоции с четвъртвековна давност. Но явно не така мисли домакинът на ресторанта / на снимката:правият вляво от масата/, който обслужва нашите. Едва ли е случаен фактът, че днес, на 10 юли, той се е пременил … с българска фланелка на нашите национали от САЩ-94. Вероятно от една страна да направи жест към гостите – българи, но и от друга е повече от сигурно, че знае много добре и още един факт от този шампионат. На този ден, 10 юли, пак там, на Мондиала в САЩ, нашите момчета наказаха високомерните германци и актуални световни шампиони с 2:1 и ги накараха да освободят хотелските стаи, които бяха запазили до финала на първенството. А пък гърците и до днес настояват за милиардни репарации от страна на Германия заради окупацията през Втората световна война. Германците се дърпат, но това не пречи на Гърция да иска това злато всеки път, щом възникне някакъв повод…
Мондиал’94 в САЩ – когато България научи Германия на футбол
Вероятно няма истински футболен фен от България, млад или от по-старата генерация, който да не знае датата 10 юли 1994 г. Денят, в който на световното в САЩ нашите Герои успяха да детронират изключително силния действащ шампион на Германия на четвъртфиналната елиминационна фаза.В немския тим играха легенди като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус. Наближава денят на срещата с победителите от предишния Мондиал и дори кайзерът Франц Бекембауер се е нагърбил в ролята на журналист да представя нашите пред сънародниците си. Той явно съчувства на наследника си в Бундестима Ханс Хуберт Фогс и се опитва да му помогне с разузнаването на Пеневата тактика. Бекембауер навестява базата на България в градчето Принстън за приятелски разговор с Димитър Пенев. Христо Стоичков също е сговорчив пред Франц. Той се подписва в листата на великите футболни личности, съставена от немския сателитен канал „Премиере“. После дава интервю. Дори екип от телевизия SAT 1 каца в българския щаб и взима за интервю звездата от немския „Хамбургер“ Данчо Лечков. Де факто се случва така, че германците привикват за разпит предварително именно своя „заличител“. Но от другата страна новият селекционер на Бундестима – Берти Фогс, известен с фразата си: „Дори да можех да ходя по вода, моите критици пак щяха да ме обвинят, че не мога да плувам“, дава дума, че Германия ще защити титлата си в САЩ.
Всъщност, Стоичков и останалите наши момчета казаха истинската си дума за срещата на терена.
Това е мач от най-висока класа, виртуозни изпълнения и спиращи дъха мигове, отекнали шумно в историята на световните първенства и незаглъхнали до днес. Някак си по необясним, но радостен за цяла България начин се сбъдва „прозрението“ на Камата преди мача: „Айн, цу цвайн, цу трайн, ДРЪН!“, което пък е повод за неистови сълзи у немците след финала. Подобно фантастично отстраняване на действащ световен първенец не се бе случвало от 1966 г., когато абсолютният аутсайдер Северна Корея шамаросва звездния отбор на Италия и го изхвърля от надпреварата.
След победите в груповата фаза над Гърция и Аржентина и след последвалата вълнуваща победа над Мексико на 1/8 финал нашите момчета са на гребена на вълната, но това, което последва срещу Бундестима, е нещо, което не може да се опише с думи! Този сблъсък в Ню Джърси е най-великият мач в историята на българския футбол, а с него залязва и последният засега велик германски отбор.
Началото на срещата е дадено и на „Джайънт стейдиъм“ излизат двата отбора в битка за място на полуфиналите. Факт е, че нашите са символични домакини, но след предварителна уговорка е решено България да е с резервните си екипи, а Германия – с титулярните си цветове.
Нашият треньор залага на схема 4-3-1-2, която в защита се трансформира в 5-3-2, а Берти Фогс излиза с 4-4-2, която в атака преминава в 3-5-2.
Още от самото начало двамата български нападатели – Ицо Стоичков и Емо Костадинов, са „захапани“ от персоналните си пазачи – Колер и Хелмер. Но те и всички останали наши момчета въобще не се стряскат от този факт, а точно обратното – показват по-голяма активност през първото полувреме. Наско Сираков с шут, примесен от изящност и сила, кара вратаря на немците да прояви гимнастически умения, а Краси Балъков, за лош късмет на всички български фенове пред телевизорите и на стадиона, нацелва само гредата с удара си. От страна на съперника Клинсман с глава за малко не открива резултата, но Героят от „престрелката” след редовното време с Мексико – Боби Михайлов – спасява удара му.
Общо-взето едно скучно първо полувреме за 72 000-те зрители, дошли да станат свидетели на нова глава от историята на футбола, както се случва впоследствие.
През второто полувреме идват златните мигове за нашите момчета. В началото всичко е в полза на немците. В 47-мата минута Клинсман пада в наказателното поле след съприкосновение с Данчо Лечков и Матеус бележи отсъдената дузпа. Малко след това Бундестимът е близо и до втори гол, като Хеслер стреля технично, но Михайлов спасява с придобития си вече котешки рефлекс. Нашите Лъвове отговарят с удари с глава на Трифон Иванов и Наско Сираков. Двайсетина минути преди края на редовното време с абсолютно основание е отменен гол на Фьолер заради засада.
Три минути, два гола
И от тук нататък мечтата за нова златна купа започва все по-силно да става мираж и да се изплъзва от ръцете на германския отбор. Само за 180 минути Ицо и Данчо свалят в нокдаун Германия. Стоичков от фалово фамозно изпълнение със запазената си марка на левачката вдига кълбото над стена от шест човека и бележи през 75-тата минута, а Лечков – в 78-мата с кинжален удар с глава, оставяйки немската отбрана в безизходно положение.
Минутите до края текат. За Германия се нижат бързо, а за цяла България текат бавно и всички ние тръпнем в очакване на края. Сензацията е близо…и край. Нашите Герои детронират световния шампион, този футболен гигант Германия. Клинсман бърше сълзите си, Фьолер седи на тревата и гледа в една точка, Бухвалд подава немощно ръка на нашите момчета. Никой от тях не вярва, че това е истина. Но то е! И не някой голям хищник в този спорт, като Бразилия, Аржентина, Италия или Англия, спира Бундестима по пътя му към полуфиналите, а нашата малка България, малка но пълна с играчи с големи сърца! Цяла България кипи от екстаз! Енергията от радост никога преди не е била такава. От Пловдив до София и от Стара Загора до Бургас всички са по улиците навън, със знамена, по колите и върху колите. Това е нещо незабравимо, неповторимо! Приказката в САЩ още не е свършила. Следва мачът ни с Италианската мафия.
„Прогнозата ми за мача с Италия? Трудно давам прогнози. Аз съм оптимист. Ще направим всичко възможно да победим. Аз вярвам в моите колеги, с които сме рамо до рамо. Ще докажем, че България е една от великите сили”, казва след мача Стоичков, лидерът на нашите Герои, който само след няколко дни става голмайстор на Мондиала.
Автор: Димитър Вълков
Как разказахме играта на мексиканците
Преди мача с Мексико
След триумфалната победа над Аржентина с 2:0 Пеневата чета вече гледа към следващия съперник, който ги чака на осминафиналите. А това е силният отбор на Мексико, излезнал първенец от своята група. Преди мача дивите Ацтеки се надуват и се пъчат, сигурни, че победата им е в кърпа вързана, понеже излизат срещу съперник като България, излязъл с голям късмет от груповата фаза. Дори преварително се притесняват, че вероятно ще се изправят срещу могъщата Германия, която ги елиминира осем години по-рано с късен гол на Лотар Матеус на Мондиала именно на техен терен. Вратарят на Мексико – Хорхе Кампос, известен с прозвището си Папагала, дори разправя наляво и надясно, че са попаднали на лесна „плячка“, понеже Нигерия или Аржентина биха били доста по-трудни съперници от България на терена. И така, моментът настъпва. Пред нашите Лъвове се открива реванш за отпадането на същата фаза на Мондиал’86. В деня на мача, който е 5 юли, армия от 70 000 мексикански запалянковци се изсипва и запълва до краен предел стадион „Джайънтс“ в Ню Йорк, за да вика за своите. А както споделя Христо Стоичков години по-късно, спомняйки си за онези незабравими мигове:
„Най-трудно се играе срещу противник със десетки хиляди привърженици, който освен това те е бил веднъж на същата елиминационна фаза.“ Стартът е даден и само седем минути след започването му на отдалечените трибуни с наши фенове ехти гръмогласното и победоносното „Българи юнаци!“
Това, което кара макар и малкото ни пръвирженици, дошли да подкрепят нашите момчета, да изпаднат в екстаз, е красивият гол на Стоичков, четвърти за него на първенството и един от най-красивите в кариерата му. Той прострелва Хорхе Кампос с левачката неспасяемо в горния десен ъгъл на вратата. „Perfecto tacticamente” (перфектно тактически), признава дори и мексиканският коментатор. А това е заради Ивайло Йорданов, от когото тръгва атаката, изпратил невероятен пас далече от 60 м. зад отбраната на мексиканците.
Около десет минути по-късно сирийският съдия отсъжда изключително спорна дузпа за Мексико заради нарушение на Емил Кременлиев срещу Луис Алвес Саге. Наско Сираков с право протестира, но протестите му срещат като резултат само жълтия картон на Джамал Ал Шарaaиф. Дали реферът е бил подкупен, както се изписа впоследствие от множество американски вестници, или самият Кетцалкоатъл е решил да помогне на своите? Няма как да знаем. Алберто Гарсия Аспе бележи във вратата на Боби Михайлов и изравнява резултата. Малко след това се случва куриозен момент. При опит да избие топката след удар на Емо Костадинов, Марселино Бернал се оплита в мрежата и чупи един от обтегачите. Налага се около десетминутно забавяне на играта заради подмяна на вратата. Малко глътка свеж въздух за всички 22-ма на терена и в същото време смях по трибуните.
След като играта е подновена, до почивката резултатът остава непроменен През второто полувреме двата отбора остават в числено намален състав. Първо Емил Кременлиев е отстранен заради втори жълт картон, след това съдията отново си затваря очите за нарушение в наказателното поле срещу Костадинов, а малко по-късно Луис Гарсия също е официално предупреден за втори път и напуска терена.
Продължения и дузпи
Нови голове не падат и до края на редовното време, както и в продълженията. След 120 минути игра идва времето на вратарите и на футболното кълбо с опърничав характер. Целият български народ е на крака, затаил дъх пред телевизорите си, стискайки палци за нашите, а на стадиона ускорено бият хиляди сърца на привърженици и от двата отбора. Роберто Гарсия Аспе, който е точен от бялата точка в редовното време, бие над вратата, а топката докосва леко напречната греда. След това, обаче, Хорхе Кампос парира удара на Краси Балъков. Но после…най-опитният от нашите момчета на терена, стражът на българските Лъвове – Борислав Михайлов – уверено спасява удара на Марселино Бернал, а Бончо Генчев дава аванс на нашите с точния си удар високо в средата на врата. Боби Михайлов отново заема позиция и с ловък скок лови удара на Хорхе Родригес, а коментаторът на мача по БНТ Борис Касабов възкликва с останалия завинаги в историята израз: „Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов поставя мексиканците за втори пореден път на колене!“
След това Даниел Боримиров е точен за нас, но и Суарес вкарва за Ацтеките. В крайна сметка целият залог бива поставен на точката за 11-метров наказателен удар пред Данчо Лечков. Вкара ли – бием. Настана време за Рай или Голгота. От всяка точка на света България цяла само него гледа. Само той си знае какво му е, но привидно нищо не трепва у него. Нашият сливенски полузащитник е сложил изражението си “stoneface”, отдалечава се хладнокръвно на няколко крачки, удар и оплита топката в горния ляв ъгъл на мексиканската врата. Победа! Наистина това е победа! Разплатата е осъществена! Мексиканците са налягали по тревата, невярващи в поражението си, а Камата утешава посърналия Хорхе Кампос. Всички излизаме от домовете си да празнуваме до ранни зори това славно постижение. Приказката продължава! Ред е на Германия!
Автор: Димитър Вълков