Публикуваната фотография е с днешна /от 10 юли/ дата и е направена от българи, почиващи в Халкидики. Е, какво от това – ще си кажете, нищо особено: заведение като заведение, вече всички сме осведомени за разликите в обслужването между курортите на съседите и нашите. Храната, напитките, цените и разликите между тук и там са коментирани нашироко, сиртакито изобщо не влиза в сметките за разлика от узото….
Гърците може и да са националисти, но това не им пречи да прибират парите на българските туристи,въпреки неприятните спомени от преди 25 години от САЩ. Тогава, на 26 юни, на Световното първенство по футбол в САЩ, на стадион „Солджър Фийлд“ в Чикаго, пред близо 65 000 зрители, които в преблодаващата многократно част бяха гърци, които скандираха до прегракване „Елада, Елада“, българите записаха своя първа победа на Мондиал и то точно срещу съседите. Както казват нашенци: „Приятелството си е приятелство, но сиренето си е с пари“ и в случая ги отвяхме с 4:0 с два гола на Христо Стоичков и по един на Йордан Лечков и Даниел Боримиров.
Какво да се прави: бизнесът си е бизнес и няма място за емоции с четвъртвековна давност. Но явно не така мисли домакинът на ресторанта / на снимката:правият вляво от масата/, който обслужва нашите. Едва ли е случаен фактът, че днес, на 10 юли, той се е пременил … с българска фланелка на нашите национали от САЩ-94. Вероятно от една страна да направи жест към гостите – българи, но и от друга е повече от сигурно, че знае много добре и още един факт от този шампионат. На този ден, 10 юли, пак там, на Мондиала в САЩ, нашите момчета наказаха високомерните германци и актуални световни шампиони с 2:1 и ги накараха да освободят хотелските стаи, които бяха запазили до финала на първенството. А пък гърците и до днес настояват за милиардни репарации от страна на Германия заради окупацията през Втората световна война. Германците се дърпат, но това не пречи на Гърция да иска това злато всеки път, щом възникне някакъв повод…
Вероятно няма истински футболен фен от България, млад или от по-старата генерация, който да не знае датата 10 юли 1994 г. Денят, в който на световното в САЩ нашите Герои успяха да детронират изключително силния действащ шампион на Германия на четвъртфиналната елиминационна фаза.В немския тим играха легенди като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус. Наближава денят на срещата с победителите от предишния Мондиал и дори кайзерът Франц Бекембауер се е нагърбил в ролята на журналист да представя нашите пред сънародниците си. Той явно съчувства на наследника си в Бундестима Ханс Хуберт Фогс и се опитва да му помогне с разузнаването на Пеневата тактика. Бекембауер навестява базата на България в градчето Принстън за приятелски разговор с Димитър Пенев.Христо Стоичков също е сговорчив пред Франц. Той се подписва в листата на великите футболни личности, съставена от немския сателитен канал „Премиере“. После дава интервю. Дори екип от телевизия SAT 1 каца в българския щаб и взима за интервю звездата от немския „Хамбургер“ Данчо Лечков. Де факто се случва така, че германците привикват за разпит предварително именно своя „заличител“. Но от другата страна новият селекционер на Бундестима – Берти Фогс, известен с фразата си: „Дори да можех да ходя по вода, моите критици пак щяха да ме обвинят, че не мога да плувам“, дава дума, че Германия ще защити титлата си в САЩ.
Всъщност, Стоичков и останалите наши момчета казаха истинската си дума за срещата на терена.
Това е мач от най-висока класа, виртуозни изпълнения и спиращи дъха мигове, отекнали шумно в историята на световните първенства и незаглъхнали до днес. Някак си по необясним, но радостен за цяла България начин се сбъдва „прозрението“ на Камата преди мача: „Айн, цу цвайн, цу трайн, ДРЪН!“, което пък е повод за неистови сълзи у немците след финала. Подобно фантастично отстраняване на действащ световен първенец не се бе случвало от 1966 г., когато абсолютният аутсайдер Северна Корея шамаросва звездния отбор на Италия и го изхвърля от надпреварата.
След победите в груповата фаза над Гърция и Аржентинаи след последвалата вълнуваща победа над Мексико на 1/8 финал нашите момчета са на гребена на вълната, но това, което последва срещу Бундестима, е нещо, което не може да се опише с думи! Този сблъсък в Ню Джърси е най-великият мач в историята на българския футбол, а с него залязва и последният засега велик германски отбор.
Началото на срещата е дадено и на „Джайънт стейдиъм“ излизат двата отбора в битка за място на полуфиналите. Факт е, че нашите са символични домакини, но след предварителна уговорка е решено България да е с резервните си екипи, а Германия – с титулярните си цветове.
Нашият треньор залага на схема 4-3-1-2, която в защита се трансформира в 5-3-2, а Берти Фогс излиза с 4-4-2, която в атака преминава в 3-5-2.
Още от самото начало двамата български нападатели – Ицо Стоичков и Емо Костадинов, са „захапани“ от персоналните си пазачи – Колер и Хелмер. Но те и всички останали наши момчета въобще не се стряскат от този факт, а точно обратното – показват по-голяма активност през първото полувреме. Наско Сираков с шут, примесен от изящност и сила, кара вратаря на немците да прояви гимнастически умения, а Краси Балъков, за лош късмет на всички български фенове пред телевизорите и на стадиона, нацелва само гредата с удара си. От страна на съперника Клинсман с глава за малко не открива резултата, но Героят от „престрелката” след редовното време с Мексико – Боби Михайлов – спасява удара му.
Общо-взето едно скучно първо полувреме за 72 000-те зрители, дошли да станат свидетели на нова глава от историята на футбола, както се случва впоследствие.
През второто полувреме идват златните мигове за нашите момчета. В началото всичко е в полза на немците. В 47-мата минута Клинсман пада в наказателното поле след съприкосновение с Данчо Лечков и Матеус бележи отсъдената дузпа. Малко след това Бундестимът е близо и до втори гол, като Хеслер стреля технично, но Михайлов спасява с придобития си вече котешки рефлекс. Нашите Лъвове отговарят с удари с глава на Трифон Иванов и Наско Сираков. Двайсетина минути преди края на редовното време с абсолютно основание е отменен гол на Фьолер заради засада.
Три минути, два гола
И от тук нататък мечтата за нова златна купа започва все по-силно да става мираж и да се изплъзва от ръцете на германския отбор. Само за 180 минути Ицо и Данчо свалят в нокдаун Германия. Стоичков от фалово фамозно изпълнение със запазената си марка на левачката вдига кълбото над стена от шест човека и бележи през 75-тата минута, а Лечков – в 78-мата с кинжален удар с глава, оставяйки немската отбрана в безизходно положение.
Минутите до края текат. За Германия се нижат бързо, а за цяла България текат бавно и всички ние тръпнем в очакване на края. Сензацията е близо…и край. Нашите Герои детронират световния шампион, този футболен гигант Германия. Клинсман бърше сълзите си, Фьолер седи на тревата и гледа в една точка, Бухвалд подава немощно ръка на нашите момчета. Никой от тях не вярва, че това е истина. Но то е! И не някой голям хищник в този спорт, като Бразилия, Аржентина, Италия или Англия, спира Бундестима по пътя му към полуфиналите, а нашата малка България, малка но пълна с играчи с големи сърца! Цяла България кипи от екстаз! Енергията от радост никога преди не е била такава. От Пловдив до София и от Стара Загора до Бургас всички са по улиците навън, със знамена, по колите и върху колите. Това е нещо незабравимо, неповторимо! Приказката в САЩ още не е свършила. Следва мачът ни с Италианската мафия.
„Прогнозата ми за мача с Италия? Трудно давам прогнози. Аз съм оптимист. Ще направим всичко възможно да победим. Аз вярвам в моите колеги, с които сме рамо до рамо. Ще докажем, че България е една от великите сили”, казва след мача Стоичков, лидерът на нашите Герои, който само след няколко дни става голмайстор на Мондиала.
След триумфалната победа над Аржентинас 2:0 Пеневата чета вече гледа към следващия съперник, който ги чака на осминафиналите. А това е силният отбор на Мексико, излезнал първенец от своята група. Преди мача дивите Ацтеки се надуват и се пъчат, сигурни, че победата им е в кърпа вързана, понеже излизат срещу съперник като България, излязъл с голям късмет от груповата фаза. Дори преварително се притесняват, че вероятно ще се изправят срещу могъщата Германия, която ги елиминира осем години по-рано с късен гол на Лотар Матеус на Мондиала именно на техен терен. Вратарят на Мексико – Хорхе Кампос, известен с прозвището си Папагала, дори разправя наляво и надясно, че са попаднали на лесна „плячка“, понеже Нигерия или Аржентина биха били доста по-трудни съперници от България на терена. И така, моментът настъпва. Пред нашите Лъвове се открива реванш за отпадането на същата фаза на Мондиал’86.В деня на мача, който е 5 юли, армия от 70 000 мексикански запалянковци се изсипва и запълва до краен предел стадион „Джайънтс“ в Ню Йорк, за да вика за своите. А както споделя Христо Стоичков години по-късно, спомняйки си за онези незабравими мигове:
„Най-трудно се играе срещу противник със десетки хиляди привърженици, който освен това те е бил веднъж на същата елиминационна фаза.“ Стартът е даден и само седем минути след започването му на отдалечените трибуни с наши фенове ехти гръмогласното и победоносното „Българи юнаци!“
Това, което кара макар и малкото ни пръвирженици, дошли да подкрепят нашите момчета, да изпаднат в екстаз, е красивият гол на Стоичков, четвърти за него на първенството и един от най-красивите в кариерата му. Той прострелва Хорхе Кампос с левачката неспасяемо в горния десен ъгъл на вратата. „Perfecto tacticamente” (перфектно тактически), признава дори и мексиканският коментатор. А това е заради Ивайло Йорданов, от когото тръгва атаката, изпратил невероятен пас далече от 60 м. зад отбраната на мексиканците.
Около десет минути по-късно сирийският съдия отсъжда изключително спорна дузпа за Мексико заради нарушение на Емил Кременлиев срещу Луис Алвес Саге. Наско Сираков с право протестира, но протестите му срещат като резултат само жълтия картон на Джамал Ал Шарaaиф. Дали реферът е бил подкупен, както се изписа впоследствие от множество американски вестници, или самият Кетцалкоатъл е решил да помогне на своите? Няма как да знаем. Алберто Гарсия Аспе бележи във вратата на Боби Михайлов и изравнява резултата. Малко след това се случва куриозен момент. При опит да избие топката след удар на Емо Костадинов, Марселино Бернал се оплита в мрежата и чупи един от обтегачите. Налага се около десетминутно забавяне на играта заради подмяна на вратата. Малко глътка свеж въздух за всички 22-ма на терена и в същото време смях по трибуните.
След като играта е подновена, до почивката резултатът остава непроменен През второто полувреме двата отбора остават в числено намален състав. Първо Емил Кременлиев е отстранен заради втори жълт картон, след това съдията отново си затваря очите за нарушение в наказателното поле срещу Костадинов, а малко по-късно Луис Гарсия също е официално предупреден за втори път и напуска терена.
Продължения и дузпи
Нови голове не падат и до края на редовното време, както и в продълженията. След 120 минути игра идва времето на вратарите и на футболното кълбо с опърничав характер. Целият български народ е на крака, затаил дъх пред телевизорите си, стискайки палци за нашите, а на стадиона ускорено бият хиляди сърца на привърженици и от двата отбора. Роберто Гарсия Аспе, който е точен от бялата точка в редовното време, бие над вратата, а топката докосва леко напречната греда. След това, обаче, Хорхе Кампос парира удара на Краси Балъков. Но после…най-опитният от нашите момчета на терена, стражът на българските Лъвове – Борислав Михайлов – уверено спасява удара на Марселино Бернал, а Бончо Генчев дава аванс на нашите с точния си удар високо в средата на врата. Боби Михайлов отново заема позиция и с ловък скок лови удара на Хорхе Родригес, а коментаторът на мача по БНТ Борис Касабов възкликва с останалия завинаги в историята израз: „Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов поставя мексиканците за втори пореден път на колене!“
След това Даниел Боримиров е точен за нас, но и Суарес вкарва за Ацтеките. В крайна сметка целият залог бива поставен на точката за 11-метров наказателен удар пред Данчо Лечков. Вкара ли – бием. Настана време за Рай или Голгота. От всяка точка на света България цяла само него гледа. Само той си знае какво му е, но привидно нищо не трепва у него. Нашият сливенски полузащитник е сложил изражението си “stoneface”, отдалечава се хладнокръвно на няколко крачки, удар и оплита топката в горния ляв ъгъл на мексиканската врата. Победа! Наистина това е победа! Разплатата е осъществена! Мексиканците са налягали по тревата, невярващи в поражението си, а Камата утешава посърналия Хорхе Кампос. Всички излизаме от домовете си да празнуваме до ранни зори това славно постижение. Приказката продължава! Ред е на Германия!
На тази дата, преди 25 години, националният отбор на България записва първата си и единствена победа срещу Аржентина.
30 юни 1994 г. България наказва вицешампиона от 90-та Аржентина в мач от груповата фаза в група D. Мачът се играе на стадион Котън Боул в Далас и е посетен от 63998 души. България побеждава с 2:0, с голове на Христо Стоичков и Наско Сираков. До днес това е първата и единствена досега победа над Аржентина за националния отбор по футбол на България.
Мача с Аржентина е нещо уникално. След победата ни срещу Гърция, която стана символ на новото начало, той е доста подценен, но всъщност от него се определя в какъв поток ще играе България във фазата на директните елиминации .
Свидетел на събитията от САЩ ’94 е спортният журналист Руси Чернев. В интервю за ФИН ТВ той споделя:
„Спомням си, че в последните минути когато Наско Сираков вкара втория гол, всички български журналисти бяха посърнали и колегите от останалите държави гледаха странно, защо не се радваме на гола, а това беше поради факта, че с гола на Наско Сираков, при този резултат в момента на другия мач Нигерия-Гърция ни пращаше на осминафинал директно срещу Италия. И след това обаче мисля, че Иекини вкара втории гол за Нигерия в другия мач и така ние останахме в потока на Мексико. „
Скандал
Междувременно допинг скандала с Марадона, който е дисквалифициран, значително е намалил самочувствието на “гаучосите”. В редиците на съперника липсва легендарния номер 10, но в тима се отличават други големи имена от световната футболна сцена – Батистута, Диего Симоне, Каниджа, Ортега.
И всичко това до паметната 61-ва минута, когато Христо Стоичков разстрелва аржентинския вратар и България повежда с 1:0. Трети гол на Христо Стоичков за това Световно първенство. Малко по-късно, в 67-ма минута Цанко Цветанов получава червен картон и напуска терена. Макар и с човек по-малко успяваме да удържим атаките на съперника ни. В продължението на второто полувреме Балъков сервира топката на главата на Наско Сираков и той отбелязва втория гол с великолепно изпълнение.
Героите отлитат към Ню Йорк
Емоциите в страната ескалират, а медиите гърмят със заглавия. Аржентина остава трета, защото Нигерия бие Гърция. Късният гол на Амокачи пренарежда класирането в групата. Българите остават втори с равни точки с първия Нигерия (но с по-лоша голова разлика и с загуба от тях) и с третия Аржентина (с равна голова разлика но с победа над Аржентина). Предстои ни осминафинал с Мексико, имаме сметки за разчистване с мексиканците, моментът е дошъл…
Днес се навършват 25 години от постигането на първа победа на Световно първенство по футбол за националния ни отбор
26 юни 1994 година. Тази дата от лудото американско лято в САЩ ще остане завинаги в историята на българския футбол, като денят в който постигнахме първа победа на Световнo първенство. Зрителите на стадион „Солджър фийлд“ в Чикаго едва ли са очаквали толкова нажежени страсти в балканското дерби България – Гърция, а категоричната победа за България с 4:0 се оказа преломен момент, доказвайки ни, че имаме място на футболната карта и просто трябва да си повярваме повече. Хищническия голов глад на Стоичков бе възнаграден с два гола, виртуоза Лечков добави още един, а в самия край на двубоя „синята“ перла Боримиров оформи крайния резултат. България изпадна в екстаз!
Магията на онова велико футболно поколение, превърнало се впоследствие в Героите от САЩ 94, се прояви в пълна степен в онзи горещ ден на „Солджър фийлд“ в Чикаго. След загубата с 0:3 от Нигерия нашите момчета бяха разкъсани от медии и фенове, затова, тази победа бе още по-ценна за самочувствието им. Радостта на феновете в България се преля по улиците и площадите на големите градове. Нищо не бе в състояние да укроти балканските страсти и множеството жадно попиваше всеки пас и всеки гол на нашите национали.
В този мач геният на Христо Стоичков, диригентското майсторство на Красимир Балъков, и виртуозните умения на Йордан Лечков се показаха в пълния си блясък. В добавка към това Даниел Боримиров се отличи със съобразителност като се оказа на точното място в точното време и оформи крайното 4:0.
Стадион Солджър Фийлд, Чикаго
На 26 юни 1994 година Пеневата чета даде началния залп на едно лудо американско лято за милиони българи и 22-ма техни посланици на другия край на света. Но, това бе само първата крачка! Предстоеше следващото изпитание – Аржентина на великия Диего Армандо Марадона! Готови ли са нашите момчета за това предизвикателство?
„В Мексико започнахме добре, но свършихме зле! Дано сега стане обратното“
Боби Михайлов след мача срещу Нигерия
Американска приказка през лятото на 1994
Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година ще остане завинаги в паметта на българските почитатели на най-великата спортна игра. Кой би предположил, че малката по площ и население България ще успее да покоси колосите Германия и Аржентина, българин да спечели голмайсторския приз на шампионата и накрая да завършим на 4-то място.
Световно в САЩ? Че там има ли футбол?
Когато Съединените щати са обявени за домакин на 15-тото световно първенство, мнозина приемат скептично този избор. Великата игра не е особено популярна в страната на неограничените възможности и това дава повод на мнозина да прогнозират слаб интерес към проявата. Та в САЩ дори още няма професионална футболна лига. Много скоро обаче става ясно, че янките са взели присърце форума. Привлечени са мастити спонсори, което гарантира огромни приходи. А когато печалбата е сигурна, американецът е всеотдаен. Откриването е повече от помпозно. Популярността на футбола е нараснала до невиждани размери. Това е последният шампионат на планетата с 24 отбора, след 4 години те ще бъдат 32. Хавеланж успява с желязна ръка да ръководи ФИФА в заключителните години на мандата си.
Как изненадахме отборите в група D?
В началото на първенството никой не ни слагаше в сметките си. Звездата на вицешампиона от предното първенство Аржентина, Диего Армандо Марадона, беше хванат с допинг и това рефлектира силно върху цялата подредба на състава им. Както се очакваше големите сили във футбола бяха там с най-доброто – Италия с Баджо, Германия с Матеус, Бразилия с Ромарио.
В българския състав личаха имената на футболисти от най-силните първенства на Европа като Стоичков, Балъков, Костадинов, Лечков… Започнахме шампионата със загуба от Нигерия с 0:3. За щастие, този звучен шамар не сломи нашия отбор, ами напротив – показа им, че няма какво да губят.
Последва победа с 4:0 срещу Гърция. Националният трикольор се вее навсякъде в България, а хората по улиците се поздравяват по случай победата. Идва ред на вицешампиона Аржентина. Дали ще успеем да отмъкнем ценната една точка, която ще ни осигури място на елиминациите? Първото им място в групата е сигурно и могат да си позволят хикс. Но сметките им се объркват след отстраняването на Марадона. Шокът при „гаучосите“ е тотален и нашите бият с 2:0 след голове на Ицо и Наско. Аржентина остава трета, защото Нигерия бие Гърция. Късният гол на Амокачи пренарежда класирането в групата.
