Вероятно няма истински футболен фен от България, млад или от по-старата генерация, който да не знае датата 10 юли 1994 г. Денят, в който на световното в САЩ нашите Герои успяха да детронират изключително силния действащ шампион на Германия на четвъртфиналната елиминационна фаза.В немския тим играха легенди като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус. Наближава денят на срещата с победителите от предишния Мондиал и дори кайзерът Франц Бекембауер се е нагърбил в ролята на журналист да представя нашите пред сънародниците си. Той явно съчувства на наследника си в Бундестима Ханс Хуберт Фогс и се опитва да му помогне с разузнаването на Пеневата тактика. Бекембауер навестява базата на България в градчето Принстън за приятелски разговор с Димитър Пенев. Христо Стоичков също е сговорчив пред Франц. Той се подписва в листата на великите футболни личности, съставена от немския сателитен канал „Премиере“. После дава интервю. Дори екип от телевизия SAT 1 каца в българския щаб и взима за интервю звездата от немския „Хамбургер“ Данчо Лечков. Де факто се случва така, че германците привикват за разпит предварително именно своя „заличител“. Но от другата страна новият селекционер на Бундестима – Берти Фогс, известен с фразата си: „Дори да можех да ходя по вода, моите критици пак щяха да ме обвинят, че не мога да плувам“, дава дума, че Германия ще защити титлата си в САЩ.
Всъщност, Стоичков и останалите наши момчета казаха истинската си дума за срещата на терена.
Това е мач от най-висока класа, виртуозни изпълнения и спиращи дъха мигове, отекнали шумно в историята на световните първенства и незаглъхнали до днес. Някак си по необясним, но радостен за цяла България начин се сбъдва „прозрението“ на Камата преди мача: „Айн, цу цвайн, цу трайн, ДРЪН!“, което пък е повод за неистови сълзи у немците след финала. Подобно фантастично отстраняване на действащ световен първенец не се бе случвало от 1966 г., когато абсолютният аутсайдер Северна Корея шамаросва звездния отбор на Италия и го изхвърля от надпреварата.
След победите в груповата фаза над Гърция и Аржентина и след последвалата вълнуваща победа над Мексико на 1/8 финал нашите момчета са на гребена на вълната, но това, което последва срещу Бундестима, е нещо, което не може да се опише с думи! Този сблъсък в Ню Джърси е най-великият мач в историята на българския футбол, а с него залязва и последният засега велик германски отбор.
Началото на срещата е дадено и на „Джайънт стейдиъм“ излизат двата отбора в битка за място на полуфиналите. Факт е, че нашите са символични домакини, но след предварителна уговорка е решено България да е с резервните си екипи, а Германия – с титулярните си цветове.
Нашият треньор залага на схема 4-3-1-2, която в защита се трансформира в 5-3-2, а Берти Фогс излиза с 4-4-2, която в атака преминава в 3-5-2.
Още от самото начало двамата български нападатели – Ицо Стоичков и Емо Костадинов, са „захапани“ от персоналните си пазачи – Колер и Хелмер. Но те и всички останали наши момчета въобще не се стряскат от този факт, а точно обратното – показват по-голяма активност през първото полувреме. Наско Сираков с шут, примесен от изящност и сила, кара вратаря на немците да прояви гимнастически умения, а Краси Балъков, за лош късмет на всички български фенове пред телевизорите и на стадиона, нацелва само гредата с удара си. От страна на съперника Клинсман с глава за малко не открива резултата, но Героят от „престрелката” след редовното време с Мексико – Боби Михайлов – спасява удара му.
Общо-взето едно скучно първо полувреме за 72 000-те зрители, дошли да станат свидетели на нова глава от историята на футбола, както се случва впоследствие.
През второто полувреме идват златните мигове за нашите момчета. В началото всичко е в полза на немците. В 47-мата минута Клинсман пада в наказателното поле след съприкосновение с Данчо Лечков и Матеус бележи отсъдената дузпа. Малко след това Бундестимът е близо и до втори гол, като Хеслер стреля технично, но Михайлов спасява с придобития си вече котешки рефлекс. Нашите Лъвове отговарят с удари с глава на Трифон Иванов и Наско Сираков. Двайсетина минути преди края на редовното време с абсолютно основание е отменен гол на Фьолер заради засада.
Три минути, два гола
И от тук нататък мечтата за нова златна купа започва все по-силно да става мираж и да се изплъзва от ръцете на германския отбор. Само за 180 минути Ицо и Данчо свалят в нокдаун Германия. Стоичков от фалово фамозно изпълнение със запазената си марка на левачката вдига кълбото над стена от шест човека и бележи през 75-тата минута, а Лечков – в 78-мата с кинжален удар с глава, оставяйки немската отбрана в безизходно положение.
Минутите до края текат. За Германия се нижат бързо, а за цяла България текат бавно и всички ние тръпнем в очакване на края. Сензацията е близо…и край. Нашите Герои детронират световния шампион, този футболен гигант Германия. Клинсман бърше сълзите си, Фьолер седи на тревата и гледа в една точка, Бухвалд подава немощно ръка на нашите момчета. Никой от тях не вярва, че това е истина. Но то е! И не някой голям хищник в този спорт, като Бразилия, Аржентина, Италия или Англия, спира Бундестима по пътя му към полуфиналите, а нашата малка България, малка но пълна с играчи с големи сърца! Цяла България кипи от екстаз! Енергията от радост никога преди не е била такава. От Пловдив до София и от Стара Загора до Бургас всички са по улиците навън, със знамена, по колите и върху колите. Това е нещо незабравимо, неповторимо! Приказката в САЩ още не е свършила. Следва мачът ни с Италианската мафия.
„Прогнозата ми за мача с Италия? Трудно давам прогнози. Аз съм оптимист. Ще направим всичко възможно да победим. Аз вярвам в моите колеги, с които сме рамо до рамо. Ще докажем, че България е една от великите сили”, казва след мача Стоичков, лидерът на нашите Герои, който само след няколко дни става голмайстор на Мондиала.
Автор: Димитър Вълков
