post

АББ и Мондиала

Историята открехва завесата:

Героите от САЩ-94 и приносът на Агробизнесбанк

В своята книга „17 крачки към безсмъртието“, посветена на Световното първенство по футбол в САЩ-94, пловдивският журналист  Диян Никифоров е направил пълно изследване на спортния подвиг, като е описал и в детайли неговото финансиране и мотивирането на футболисти и деятели. Предаден е  в подробности „бунтът“ на футболистите и смяната на президента на футболния съюз Валентин Михов, като интригатата тук е: как се е стигнало до обещаните от него премии  по 50 000 долара на футболист при класиране в квалификациите/след края на победния мач във Франция/.

17 крачки към безсмъртието на Диян Никифоров

Необходимо е само анализиране на тази достоверна информация и да се каже ясно истината:  Кой вземаше решения в тогавашния Изпълнителен комитет (ИК) на БФС? Това не можеха да бъдат отделните единици – нито Валентин Михов, нито Христо Данов, нито Иван Радичев. Така на дневен ред  в обществото и медиите се появи и тогавашната тема на деня, отнасяща се за най-критичния момент – осигуряването на иначе липсващите в касата на БФС 1 млн. 300 000 долара като премии по 50 000 $ за мача във Франция.

Съставът на ИК на БФС за периода 1993-1994 год.   беше следният: Валентин Михов – президент, Христо Данов – вицепрезидент,  член на СД на АББ, Атанас Пържелов – вицепрезидент, проф. Георги Стефанов – от квотата на Христо Данов,  Александър Велев – член на СД на АББ, Петър Нейчев – член на СД и изпълнителен директор на АББ, Христо Александров – председател на СД на АББ, Румен Нанов – член на СД на АББ, Ивайло Мутафчиев – бивш член на СД и изпълнителен директор на АББ, Пеньо Хаджиев, Емил Кюлев – банкер, Георги Найденов – банкер, Олег Недялков – банкер,  Иван Радичев – член на ръководството на АББ и Тодор Колев.

От всичките 15 члена на ИК над половината – 8 души,  бяха в управителни органи на „Агробизнесбанк“ или свързани с нея и от „квотата“  на Данов – професорът от ВТУ Георги Стефанов. Лобистите от „Агробизнесбанк“ в ИК на БФС се ангажираха с финансирането на всички набелязани етапи от подготовката и участието в официалните срещи. Останалите трима банкери в изпълкома – Олег Недялков, Емил Кюлев и Георги Найденов бяха готови винаги  да окажат съдействие, но без рискове и преки финансови ангажименти. Истината е, че в онзи момент никой не предполагаше, че националният отбор ще продължи и на полуфиналите, с което БФС ще може да получи и необходимите средства от ФИФА, за да върне солиден банков кредит. А той беше необходим за пълноценната подготовка на футболистите – тренировъчни лагери, приятелски двубои с класни отбори, пътувания, аклиматизация и т.н. От страна на „Агробизнесбанк“ рискът при това кредитиране беше твърде голям, но водеща при решението за една подобна стъпка  беше мисълта, че тази навременна финансова помощ не може да бъде осигурена в този момент от нито един българин или отделна институция в обеднялата ни държава и настъпващата криза.

Наистина, правени са опити и в книгата на Д. Никифоров са изброени последователно посещенията на Валентин  Михов в Канада, срещите с Илия Павлов, с финансовия министър Стоян Александров и министър-председателя проф. Любен Беров, с президента Жельо Желев, които не са успели да помогнат  за осигуряването на необходимите средства. Никой не е искал да рискува и да финансира една продължителна и сериозна подготовка за толкова отговорен шампионат – Световно първенство, и то по футбол, когато шансовете на нашите играчи са оценявани от букмейкърите за не повече от минимални/само един пловдивски екстрасенс  беше предсказал, че ще станат шампиони!/

Но нека не изпреварваме събитията, защото дори и днес спомените за някои от тях още са горещи, други спорни, трети умишлено  забравени. Всичко което се върти около националните ни футболисти винаги попада в „окото на бурята“ и медиите не престават да напомнят за това при всеки повод. Но един от тях разпалва особено духовете – през 1995 година държавата назначава финансова ревизия на БФС – обявява авторката в „Хроники“ Люба Михайлова. Ревизионната заповед е с № Б-18/30 май 1995 година и в нея е отбелязана и проверка  относно получените и разходвани средства относно Световното първенство „Футбол – САЩ – 94“.

БФС е получил от ФИФА за класирането на българите 4  млн. шв. франка с левова равностойност 192 592 000 лева, преведени по сметка на съюза. Пак от ФИФА на футболния съюз са били преведени и още 1 402 235 шв. франка с левова равностойност 69 699 518 лева.

От „АДИДАС“ в БФС са получени 48 000 щ. д., с левова равностойност 2 674 240 лева и други 50 000 ДМ, с левова равностойност 1 657 100 лева.

 Едно напомняне:  Във връзка със Световното първенство ИК на БФС приема решение за  заем от Финансово- брокерска къща „Пловдив“, в размер на 1 млн щ. д. Сумата е  с ясен произход – за тази цел брокерската къща е рефинансирана от „Агробизнесбанк“. Според точка 4 от ревизионния акт, от касата на БФС са били изплатени премиални възнаграждения във валута по разходни касови ордери и ведомости с обща левова равностойност в размер на 238 401 843 лева. В зависимост от приноса в участието е бил определен и размерът на премиалните възнаграждения, като е имало утвърден проект за договор между БФС и националните състезатели по футбол. В раздел „Финансови взаимоотношения“ са били определени размерите на възнагражденията за повикване, класиране в осемфиналите, полуфиналите,  финалите и други. По време на ревизията е установено, че са били изплатени премиални възнаграждения в размер на 12 872 699 лева на двама лекари на отбора и на двама масажисти.

На 57 състезатели БФС изплаща общо 196 млн 506 407 лева. Ето и сумите, получени от самите футболисти Христо Стоичков – 11 078 577 лева;  Борислав Михайлов – 11 777 682 лева;  Трифон Иванов – 11 607 296 лева; Емил Любчев Костадинов – 11 777 682 лева;  Златко Георгиев Янков – 10 967 693 лева; Цанко Цветанов – 11 418 641 лева; Наско Сираков – 10 135 531 лева;  Йордан Лечков – 9 962 926 лева и други.

По време на ревизията ревизорите изпращат уведомително писмо №54/16 октомври 1995 г. до началника на Столично данъчно управление за вземане на отношение, на което ревизията не получава отговор до нейното приключване. Интересен факт от въпросната проверка на ревизорите е по случая, в който  БФС сключва граждански договор и с треньора на отбора Димитър Пенев. На Пенев са изплатени въз основа на този договор 500 000 лева, като сумите са били преведени по негови сметки. БФС плаща и за банкет по случай Среща на футболните поколения – 20 000 лева.

Накрая ще споменем,  че за срещата във Франция на националите преди първенството са били командировани 109 души, от които 39 състезатели, 15 длъжностни лица, 19 гости, 11 журналисти. БФС поема разходите на командированите 109 души по хотела, транспорта, разходите в бар, в ресторант, румсервиз, телефонни разговори и други. При простата аритметика се губят над 20 души, които не са посочени към нито една от споменатите групи.

За Световното първенство в САЩ през 1994 г., с нареждане В-43 са били командировани 85 лица, от които 54 състезатели и технически лица, 31 гости с право на пътни и дневни и квартирни пари, както и джобни пари за всички в размер на 14 250 щ. д.

Вярно е, че националите ни по футбол направиха невъзможното на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Самото им класиране за това първенство бе изненада. Хора, летели за първенството  разказаха, как в някои хотели имало надписи и реклами на френски език, както и на френски вина и храни, тъй като се очаквало да бъдат настанени французи. Съдбовният гол на Емил Костадинов в последната минута на един инфарктен мач обаче прати българските футболисти на това световно първенство.

Всички митове за дадени подкупи на френски национали са абсолютни измишльотини и обидни както за нашите футболисти, така и за тези, които осигуриха финансирането от АББ. Безспорно е,  че с класирането си за САЩ българите объркаха нечии сметки за големи печалби. Но също така е вярно, че няма такъв футболен съюз, който да дава щедро пари за данъчния комфорт на футболисти и треньори, а дори удобства и за техните съпруги. Да се надяваме, че те и досега пазят хубав спомен и добри думи за „епохата Агробизнесбанк“ в българския футбол! (Очаквайте продължение.)