post

Как се стигна до САЩ’94?

Паметта за успехите е най-добрата основа за бъдещето

В тези уводни редове е мястото да напомним за паметното начало на организирания пловдивски футбол. Учениците от славната в миналото Мъжка гимназия основават Въздържателно спортно дружество и 12 март 1912 година се смята за рождената дата на „Ботев“. 20 септември 1921 година – учредително събрание на ентусиасти обява нов клуб с името „Марица“. Железничарски спортен клуб/ЖСК/ „Локомотив“ записва за начало 13 юни 1935 година. Основаните в последователни години три пловдивски клуба – „Септември, „Левски“ и „Ударник“ се обединяват и на 15 ноември 1947 година е регистриран и „Спартак“. После, както се казва – възход и падение, след това обратно – шампиони, купи, изпадане и влизане, драми и сълзи…  

Бронзови медалисти в Мелбърн

Следват славните години не само за пловдивския, но и за българския футбол. Стадионите се препълват, играем с най-силните в света, факли на победата се развяват над скамейките и „Мила Родино!“ се пее от хиляди гърла. И как да е друго, след като на Олимпийските игри през 1956 година в почти непознатия далечен  Мелбърн печелим бронзови медали, като преди това в драматичен полуфинал срещу бъдещия шампион СССР повеждаме в първото продължение с 1:0 и губим с 1:2. Дванадесет години по-късно, 68-а, на игрите в Мексико сме вече на финал срещу Унгария, която се ползва със славата на голяма сила във футбола. Повеждаме и сега с 1:0, но мексиканският съдия драстично гони трима наши играчи и с 8 души губим с 1:4. Но кой ни е виновен, след като на полуфиналите елиминираме тъкмо домакините!

България - Унгария

Световно първенство 1966, Олд Трафорд, Манчестър, Англия, 20-ти юли 1966, Унгария  – България (3-1), Унгарецът Ференц Бене (7) ликува след отбелязването на третия си гол. (Снимка от Popperfoto/Getty Images)

За да дойде Мондиала в САЩ-94, когато записваме първата си победа на такъв форум и сме голямата  изненада, като играем и на малкия финал за бронза. Вярно е и това, че в онези години имахме големи играчи: Аспарухов и Котков, Дерменджиев и Попов, Диев и Бонев, Якимов и Пенев, после Стоичков, Лечков, Балъков, за да стигнем до последния засега проблясък Бербатов.  И следва тъмнина? Не вярваме, защото вяра без надежда няма как да същестува, а паметта за успехите е най-добрата основа. Защото няма бъдеще без минало!

Христо Бонев - Зума

Христо Бонев

Динко Дерменджиев - Чико

Динко Дерменджиев