post

Димитър ПЕНЕВ: Съдията може би е примигнал, за да не види дузпата срещу Италия

Днес поздравяваме един достоен мъж, оставил траен отпечатък в спортната ни история. Честит рожден ден на Димитър Пенев – български футболист треньор на Героите от САЩ ’94. Днес той навършва 74 години.

 – На 17 юни се навършиха 25 години от старта на Мондиал 1994. Когато  върнете лентата, кой момент прави това лято незабравимо за вас?

 – Нека първо от мое име да ви поздравя за начинанието – документален филм за нашето представяне на Световнното в САЩ. Надявам се, че сте имали успешно начало на този проект  и ви пожелавам от сърце и достоен финал. Темата, която сте избрали, всъщност е едно и досега най-голямо футболно постижение в цялата ни богата многовековна история като държава. Но този успех има своето значение не само за България, но и за целия свят, тъй като на такова първенство участват държави от целия свят. Медалите от тази оспорвана турнирна битка преди 25 години са една отлична оценка за нашите възможности. Трудността да се посочи точно само един определен момент идва от това, че такива бурни емоции имаше много, особено след победите над такива противници като Аржентина, Мексико, Германия… Така че ако пропусна някой от тях при отговора на вашия въпрос, то причината е, че те бяха много, а не в дистанцията от тези 25 години, но всички спомени са редовни и истински.

Димитър Пенев ЦСКА

 – Тогава направете една оценка и изводи от мига, когато поехте отбора до момента на връчването на медалите в САЩ?

 – Първо, задължително трябва да започнем от квалификациите, където класирането ни само по себе си е една отделна и голяма история. Не че преди това не сме имали, и то неведнъж, класиране за Световно, побеждавали сме Франция също така и в други решителни мачове. Така че историята на нашите успехи не започва от САЩ, а много преди това, когато българските отбори – национални или клубни, са се равнявали с най-силните на континента. По-възрастните колеги си спомнят за тези времена, защото те също градяха своята история, която се продължи в САЩ.. Затова  футболът и в най-големите страни като Америка и Русия, все е придружен и с българско присъствие – голямо или малко. 

А вашата работа да направите филм за успеха, който ще се помни винаги от футболисти, мои колеги, любители и младите, ще донесе още много преживени спомени и повод за гордост – национална и спортна..

 

 – Ежедневно сте с млади футболисти. Какво ще посъветвате бъдещите герои на българския футбол?

 – Първо трябва и родители, близки и познати, които помнят този успех на  България в световното първенство в Америка, да предават на младите тази информация – тя да идва при тях от семейството, от вкъщи, от съседите, от улицата. Второ трябва вече да имаме подобни случаи – класиране на европейско, следващо световно и тогава ще има по-голям интерес от малките. Да, сега България в Европейския съюз, знам, че повече се набляга на ученето, усвояването на научни специалности, а не само аз, но и мои колеги, специалисти, отчитаме, че все по-малко внимание се обръща на спорта. Има голяма разлика, ако върнем времето, тези 25 години и сегашните, но има причини…По-добре дай да говорим за спомените от световното първенство.

Стоичков след мача с Аржентина

 – При работата по филма изясняваме с дистанционен ВАР и робот видеото със спорната дузпа мача срещу Италия. Ощетени ли бяхме от съдията?

 – Много често ми минава през главата това, с много приятели, любители  и познати, почти винаги се поставя този въпрос, когато сме разговаряли за тези срещи. Наистина невероятно положение, чисто, което всеки един от феновете го е видял, много по-ясно става и по телевизията за този, който е гледал този мач. Какво е положението – невероятно отиграване от Емил Костадинов с чисто прехвърляне на топката, вижда се накъде отива тя и как се сваля с ръце от защитника /мисля, че беше Костакурта/. Но може би самият главен съдия или е не видял или тогава е примигнал, за да не види тази ситуация, след като хиляди и милиони зрители я видяха. Кой знае, според мен, дори и след четвърт век трябва да има някакво удовлетворение или извинение от  страна на тяхната гилдия. 25 години минаха, можем спокойно да го коментираме, а и Емил Костадинов най-добре знае, тъй като отиграва тази ситуация и може най-точно на 100% да определи поведението на защитника и на съдията.. 

 

 – Едно пожелание за българите, във връзка с настоящата кандидатура за домакин на Европейското през 2028.

 – Дори и когато се връщаме много години назад, балканските страни винаги са имали отлични контакти в спорта, тук са се родили и изграждали футболни таланти, които след това заиграват в чужбина – Европа, Азия, Америка. Така че имаме доказателства за много изяви не само във футбола, но и в други спортове. Една малка страна като България вече няколко пъти участва на Световно първенство по футбол и за мнозина още е чудно и не могат да си обяснят как сме постигнали тези успехи, които често са непосилни за големи страни.

 

post

Гръцкото море си спомня за „Героите от САЩ-94“

 Публикуваната  фотография е с днешна /от 10 юли/ дата и е направена от българи, почиващи в Халкидики. Е, какво от това – ще си кажете, нищо особено: заведение като заведение, вече всички сме осведомени за разликите в обслужването   между курортите на съседите и нашите. Храната, напитките, цените и разликите между тук и там са коментирани нашироко, сиртакито изобщо не влиза в сметките за разлика от узото….

 Гърците може и да са националисти, но това не им пречи да прибират парите на българските туристи,въпреки неприятните спомени от  преди 25 години от САЩ. Тогава, на 26 юни, на Световното първенство по футбол в САЩ, на стадион „Солджър Фийлд“ в Чикаго, пред близо 65 000 зрители, които в преблодаващата многократно част бяха гърци, които скандираха до прегракване „Елада, Елада“, българите записаха своя първа победа на Мондиал и то точно срещу съседите. Както казват нашенци: „Приятелството си е приятелство, но сиренето си е с пари“ и в случая ги отвяхме с 4:0 с два гола на Христо Стоичков и по един на Йордан Лечков и  Даниел Боримиров.

САЩ 94

 Какво да се прави: бизнесът си е бизнес и няма място за емоции с четвъртвековна давност. Но явно не така мисли домакинът на ресторанта / на снимката:правият вляво от масата/, който обслужва нашите. Едва ли е случаен  фактът, че днес, на 10 юли, той се е пременил … с българска фланелка на нашите национали от САЩ-94.  Вероятно от една страна да направи жест към гостите – българи, но и от друга е повече от сигурно, че знае много добре и още един  факт от този шампионат. На този ден, 10 юли, пак там, на Мондиала в САЩ, нашите момчета наказаха високомерните германци и актуални световни шампиони с 2:1 и ги накараха да освободят хотелските стаи, които бяха запазили до финала на първенството.  А пък гърците и до днес настояват за милиардни репарации от страна на Германия заради окупацията през Втората световна война. Германците се дърпат, но това не пречи на Гърция да иска това злато всеки път, щом възникне някакъв повод…

България Германия

post

Поклон пред паметта на Динко Дерменджиев

Поклон пред паметта на Динко Дерменджиев – Чико!

Фондация „Футбол’94“

На 1-ви май ни напусна Динко Дерменджиев

Легендата на Ботев Пловдив и българският футбол Динко Дерменджиев си отиде от този свят рано тази сутрин, в малките часове на 1 май. Емблематичният играч и треньор на „жълто-черния“ клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт.

Чико си отиде месец преди да навърши 78 години, а отсъствието му ще остави болезнена празнота в голямото семейство на ботевистите.

Каквото и да се каже за Динко Дерменджиев със сигурност няма да бъде достатъчно, за да опише приноса му за историята и харизмата на жълто-черния клуб, както и за простиращия се далеч над рамките на футбола и спорта негов интелект.

Една от най-големите личности в историята на българския футбол, остава завинаги в историята на любимия му Ботев с това, че прекара цялата си кариера на състезател с жълто-черната фланелка.

Фондация „Футбол’94“ изказва съболезнования на близките на лефендата на българския футбол – Динко Дерменджиев.

Как изпратиха Динко Дерменджиев

Когато става въпрос за футболни легенди, клубният цвят не е от значение и всички те уважават. Това се доказа и денс, когато се разделяме с една от емблемите на Ботев Пловдив Динко Дерменджиев, който си отиде рано тази сутрин на 77-годишна възраст.

Ето как изпратиха Динко Дерменджиев:

Ботев Пловдив

ПФК „Ботев“ и всички ботевисти скърбим дълбоко за загубата на Динко Дерменджиев – Чико! Благодарим ти за всичко, което ни даде! Оставаш в сърцата ни завинаги! Духът ти ще бъде с нас! Легендите не умират!

Няколко часа по-късно жълто-черните написаха в сайта си:

Легендата на българския футбол Динко Дерменджиев ще бъде изпратен от този свят с мащабно поклонение в събота, 4 май. Поклонението ще се състои в зала „Колодрума“ и ще започне в 10:00 часа. В 13:30 часа в църквата „Св. Архангел Михаил“ в централния гробищен парк в Пловдив ще се състои опелото, а непосредствено след него ще бъде и погребението на Динко Дерменджиев – Чико.„.

 

Дни по-рано футболистите на Ботев Пд разпънаха плакат, посветен на клубната легенда Динко Дерменджиев – Чико, преди двубоя с ЦСКА от 31-ия кръг на Първа лига.Ботев с плакат за Чико

Левски София

„Сините“ публикуваха обширна визитка на едно от най-големите имена в родния футбол и завършиха с посланието:

„Чико ще остане в спомените ни като един от най-доблестните и почтени хора, невероятен майстор с коженото кълбо, джентълмен и близък приятел на Георги Аспарухов. Почивай в мир, шампионе!

Левски изказва своите съболезнования на близките и приятелите на Динко Дерменджиев!“.

 

Локомотив Пловдив

“Почина легендата на пловдивския и българския футбол Динко Дерменджиев. Рано тази сутрин, на 77 години, той напусна този свят след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт. Локомотив Пловдив изказва съболезнования на семейството и близките на Динко Дерменджиев“.

 

Христо Стоичков

„Пловдив и България плачат. Напусна ни завинаги заслужилият майстор на футбола. Обичаната осмица. Бате Динко, почивай в мир“, написа Стоичков в официалния си профил в социалната мрежа Инстаграм и публикува снимка с иконата на Ботев Пловдив.

Христо Стоичков за Чико

 

Красен Кралев

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев изпрати съболезнователен адрес по повод кончината на легендата на българския футбол и на Ботев (Пловдив) Динко Дерменджиев. Пълният текст вижте тук.

“Отиде си един футболист, легенда на „Ботев“ Пловдив и българския футбол, който през цялата си кариера работи с огромна енергия за развитието на спорта в нашата страна. Родните почитатели на най-популярната игра още помнят класните му изяви на терена с екипите на „Ботев“ и националния отбор. Той беше пример за всеотдайност, воля и неподражаемо майсторство!”

Малко повече за Динко Дерменджиев

Дерменджиев е избран за Футболист номер 1 на Ботев Пловдив от привържениците на клуба. Той е шампион с „канарчетата“ през 1967 година и носител на купата на България през 1962 г.

За пловдивчани е 447 мача, в които е отбелязал 194 гола. За националният отбор на България има 58 мача и 19 попадения. Чико е участник на 3 Световни първенства – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол). Като треньор е ръководил Ботев Пловдив,Шумен, Спартак (Плевен), Левски, Локомотив (София), Локомотив (Пловдив) и др.

Динко Дерменджиев Чико

Макар цялата му кариера като футболист да премина в Ботев, като треньор той остави своя отпечатък и на „Герена“, и на „Лаута“. Дерменджиев води Левски през 1991 г., а начело на „железничарите“ има два периода – през 1996 г. и после през 1998/1999 г.

У нас Чико е водил още Чепинец Велинград, ФК Шумен, Спартак Плевен, Хебър и Локомотив София. На любимия си Ботев е бил начело в седем различни периода. За България има 58 мача и 19 гола, като от БФС също почетоха паметта му със съобщение на сайта си.

Клубът, на който Динко Дерменджиев отдаде цялото си сърце и цялата си кариера като футболист – Ботев Пловдив, се поклони пред паметта му. Днес легендата на „канарчетата“ и на българския футбол напусна този свят на 77-годишна възраст.

Динко Дерменджиев с купата

„Легендата на Ботев Пловдив и българският футбол Динко Дерменджиев напусна този свят. Рано тази сутрин, в малките часове на 1 май, емблематичния играч и треньор на „жълто-черния“ клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт.“

По статията работи: Веселин Пеев

Източници: Официален сайт на Ботев Пловдив