post

Посланията на САЩ’94: Динко Дерменджиев – Чико

Отстраняване на Италия в САЩ можеше да ни донесе световна титла! – Чико

Визитка:

Роден в Деня на Ботев – 2 юни 1941 година в Пловдив, но с панагюрски корен, той си спомня с най-добро чувство за онези безгрижни детски дни в малкото градче. Пъргав и с упорит характер, като ученик е републикански шампион по акробатика, тренира и спортна гимнастика, лека атлетика. Това вече е солидна основа за пътя, по който тръгва една от пловдивските легенди: Динко Дерменджиев – Чико. Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола, като и по двата показателя е клубен рекордьор. Реализирал е 22 дузпи от 26 изпълнени, автор на седем хеттрика.

Динко Дерменджиев Чико

Мисията:

Детската му мечта е била да стане вратар като легендарните по това време Георги Кекеманов, Георги Найденов и Данчо Йосифов. На 14 години за първи път започва да тренира организирано футбол като вратар в детския състав на „Марица“. В онези години четирите пловдивски дружества – „Марица“, „Ботев“, „Спартак“ и „Локомотив“ имат добри школи, създават много футболисти. И много, много мачове между тях – училищни първенства, градски и зонални турнири, окръжни и републикански… Районирани по територии – „Марица“ в Кършияка, „Спартак“ в Кючук Париж, „Ботев“ в Центъра, „Локото“ в Съдийския квартал, всяка улица и квартална градина е истинска люпилня на футболисти.

Динко Дерменджиев Чико като футболист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макар и да играе с фланелката на „Марица“, Динко Дерменджиев винаги е бил привърженик на „Ботев“. И късмет: истинският откривател на самородни таланти и същински апостол на футболната кауза в Пловдив Георги Генов кани Динко да премине в „Ботев“, където има възможност и да отбие военната си служба.

За първи път в своята история българският футбол се класира за световно първенство преди повече от половин век – далечната вече 1962 година, домакин на което е Чили. Определението „драма“ вече се поизтърка днес, но за онова начало то бе наситено с голям заряд. В една група сме с Франция и имаме равен брой точки, затова играем на бараж. Срещата е на митичния стадион „Сан Сиро“ в Милано, пълен е до козирката, от присъстващите 40 000 зрители почти всички са французи. И в Милано като че ли се състоя първо действие на драмата, която за французите се повтори на „Парк де Пренс“ почти тридесет години по-късно, само че с гол на Емил Костадинов. Сега в Италия техничният магьосник Митата Якимов кара петлите да си скубят перата – 1:0 и лъвовете заминават за първото си световно.

Стоичков, Чико, Кроиф и Цветозар Дерменджиев

На друго световно – в Мексико, за Чико най-паметен ще остане първият мач с Перу. Тогава той вкарва първия гол на първенството, повеждаме на коравите южноамериканци с два на нула, но губим с 3:2. Чико води и в класацията за български футболисти, участвали на световни първенства – той има три участия. И това ако не е спортно дълголетие в добра форма!

Епохата САЩ’94

На въпрос на кое място би желал да бъде в САЩ – на Пенев или Стоичков, Чико не отговаря веднага. Елиминацията на петлите на „Парк дьо Пренс“ доказала, че имаме един добър отбор, обигран от Пенев. Основната причина за успеха вижда във факта, че повече от националните по това време играят в големи европейски отбори, имат самочувствието на успели футболисти в клубове от Германия, Испания, Португалия, Франция и др. Всички бяха навън тогава – Стоичков, Балъков, Хубчев, дори лидери в клубните си отбори.

Фактът, че след първата загуба от Нигерия по-късно елиминирахме шампиона Германия, хвърлихме в тревога букмейкърите и предизвикахме фурор в родината, показва, че сме имали стабилен и сигурен отбор. Специално за мача с Италия Чико не вини особено френския съдия, а търси причина за загубата в липсата на достатъчно концентрация. След евентуалното отстраняване на Италия сме можели да станем и световни шампиони, защото Бразилия не е била в особено силната си форма на това първенство.

Посланията:

Лично той се харесва повече като треньор, отколкото като футболист. 16 години е бил на треньорската скамейка, създал е три поколения футболисти, печелил веднъж купата и четири пъти е класирал отбори за финалите. Като всеки спорт и футболът има спадове и върхове: ще мине един етап, идва друг. И тук съвсем естествено Чико завършва с емоционалното признание и послание:

Истински щастлив съм, че Бог ми е дал да бъда съпричастен с великата игра – футбола!

Още снимки можете да видите във Фейсбук страницата на Динко Дерменджиев ТУК!

 

post

Посланията на САЩ’94: Димитър Пенев

Много мислихме преди да изберем с кое послание да стартираме и решихме, че безспорно на първо място трябва да сложим треньора на националите ни през 1994 – Димитър Пенев.

Димитър Пенев като футболист

Димитър Пенев като футболист

Димитър Пенев като футболист 1974

Димитър Пенев 1974

Димитър Пенев, треньор на „лъвовете“ в САЩ-94:

  „Вместо да откриваме наши таланти,  гоним дивото в чужди страни!“

 Визитка: Някои журналисти му лепнаха подигравателното /според тях/ „Стратега от Мировяне“, но с времето си то се изпълни с уважение към роденият през 1945 година специалист. С годините Пената стана един от най-титулуваните български футболисти и треньори, носител на всички купи и медали от нашето първенство, за които се сетите. Като треньор можете да го намерите в коя ли не точка от Димитровград до Суадитска Арабия, където спечелва и купа – „Свещените седем джамии“. Носител е на орден „Стара планина“ – първа степен, почетен гражданин на София, почетен президент на ЦСКА.  Обявен е за треньор №1 за ХХ век на България. А бе, стратегът си е Стратег!

Димитър Пенев 1994

Мисията:  За него футболът е призвание и съдба, за постигнатото в спорта той търси началните корени там, в село Мировяне, в онези бедни следвоенни години. Тогава борбата със земята е най-важна и детските игри са заменени през повечето време с всекидневен труд. Затова на първо място във факторите, които са предопределили по-късно неговия житейски път и успехите в спорта, той поставя наученото от родителите си – постоянство и търпение, влагане на максимум усилия за постигане на поставената цел.Пенев и Стоичков

 Това – амбицията да се постигне възможно най-доброто както със собствените сили, така и в колектив /независимо дали става дума за семейството или за отбора/ вече се доразвива и в добрите футболни школи, където започва да тренира. Началото на футболната му кариера е в края на 50-те години, когато започва в столичния „Локомотив“, там играе няколко години и преживява радостта от първата в живота си шампионска титла.   След това, през 1964 година вече облича червената фланелка на ЦСКА и цели 13 години е неизменен титуляр в състава на армейците. В отборното първенство на „А“ група има изиграни 364 мача и е отбелязал 25 гола. В националния отбор има участие в 90 срещи с два отбелязани гола.

Димитър Пенев ЦСКА

  Като главен селекционер на българския национален отбор той го извежда да четвъртото място на Световното първенство в САЩ-94, което засега е най-високото постижение на наши футболисти на подобен форум. Може да звучи книжно, но за Пената успехът в САЩ го изпълва с чувството за изпълнен дълг. Изненадващо или не чак толкова, но трагичният фалстарт с Нигерия не е обезверил момчетата, а напротив – действа като стимул за следващата среща с Гърция. Вместо да им чете „конско”, просто Пенев им казва: „Било каквото било. Забравете този мач и мислете за следващия, той е важният за нас. И бъдете уверени, че победата ще бъде наша. Не един и два пъти сме побеждавали съседите, така ще бъде и сега.“

И Пеневата чета експлодира, лъвовете като на шега прегазват Гърция с 4:0,  идва ред на фаворизираните от самия Пенев отбори на Германия, Аржентина и Мексико, които се настаняват на зрителската скамайка. Щастието спохожда адзурите на полуфинала, като им дарява френски съдия, който има способността да не вижда явни нарушения в наказателното поле, нищо че е в края на кариерата си. Иначе при онази моментна форма на бразилците, можеше и златото да прелети океана в посока Европа – летище София.

Димитър Пенев треньор    

Маратонът на нашите в САЩ трае почти месец – от 21 юни до 16 юли, а и с времето на непосредствената подготовка и приятелските срещи, стават повече от два месеца, през които националите ни се следят под лупа от медии и клюки, снимки край басейни и игра на карти, слухове за почерпки и храна в отровата обикалят между жълти и сериозни издания. От „Разпни ги“ до „Осанна“, от „Обратно у дома, пълни нули“ до „Слава на героите“ цепят родното публично пространство. Но Пенев като че ли бе най-бесен на онзи журналист, който беше написал „експертно“, че играта на нашите е „организиран хаос“. Като оставим настрана факта, че играчи като Стоичков, Лечков, Балъков и сие са водещи в големи европейски отбори, то самият кайзер Франц Бекенбауер признава, че хаосът бил в играта на техния, германския отбор.     

Посланията: Сега, от своите 70 години, Пенев обръща внимание на работата с подрастващите. Що се отнася до  броя на чужденците у нас, определя въпросът като деликатен и труден. В световния футбол е доказано, че само със свои играчи почти е невъзможно да се направи висококласен отбор. Но ако ще вземат чужди футболисти, те явно трябва да са с една класа над собствените. Нашата „А“ група гъмжи от чужденци, но с малки изключения не са нищо повече от нашите, пък  техните пари са много повече. В по-долните групи, най-вече при юношите, ако щете в селските отбори, ще намерите много Стоичковци, Лечковци, Балъковци и пр. Но някой трябва да ги наблюдава многократно, да се занимава с тях. Това не става, защото за някои специалисти просто е обидно да отидат там. Затова вместо да откриваме и налагаме нашите български таланти,  гоним дивото в чужди страни.