Димитър ПЕНЕВ: Съдията може би е примигнал, за да не види дузпата срещу Италия

Posted on 12.07.2019 by admin

Днес поздравяваме един достоен мъж, оставил траен отпечатък в спортната ни история. Честит рожден ден на Димитър Пенев – български футболист треньор на Героите от САЩ ’94. Днес той навършва 74 години.

– На 17 юни се навършиха 25 години от старта на Мондиал 1994. Когато върнете лентата, кой момент прави това лято незабравимо за вас?

– Нека първо от мое име да ви поздравя за начинанието – документален филм за нашето представяне на Световнното в САЩ. Надявам се, че сте имали успешно начало на този проект и ви пожелавам от сърце и достоен финал. Темата, която сте избрали, всъщност е едно и досега най-голямо футболно постижение в цялата ни богата многовековна история като държава. Но този успех има своето значение не само за България, но и за целия свят, тъй като на такова първенство участват държави от целия свят. Медалите от тази оспорвана турнирна битка преди 25 години са една отлична оценка за нашите възможности. Трудността да се посочи точно само един определен момент идва от това, че такива бурни емоции имаше много, особено след победите над такива противници като Аржентина, Мексико, Германия… Така че ако пропусна някой от тях при отговора на вашия въпрос, то причината е, че те бяха много, а не в дистанцията от тези 25 години, но всички спомени са редовни и истински.

– Тогава направете една оценка и изводи от мига, когато поехте отбора до момента на връчването на медалите в САЩ?

– Първо, задължително трябва да започнем от квалификациите, където класирането ни само по себе си е една отделна и голяма история. Не че преди това не сме имали, и то неведнъж, класиране за Световно, побеждавали сме Франция също така и в други решителни мачове. Така че историята на нашите успехи не започва от САЩ, а много преди това, когато българските отбори – национални или клубни, са се равнявали с най-силните на континента. По-възрастните колеги си спомнят за тези времена, защото те също градяха своята история, която се продължи в САЩ.. Затова футболът и в най-големите страни като Америка и Русия, все е придружен и с българско присъствие – голямо или малко.

А вашата работа да направите филм за успеха, който ще се помни винаги от футболисти, мои колеги, любители и младите, ще донесе още много преживени спомени и повод за гордост – национална и спортна..

– Ежедневно сте с млади футболисти. Какво ще посъветвате бъдещите герои на българския футбол?

– Първо трябва и родители, близки и познати, които помнят този успех на България в световното първенство в Америка, да предават на младите тази информация – тя да идва при тях от семейството, от вкъщи, от съседите, от улицата. Второ трябва вече да имаме подобни случаи – класиране на европейско, следващо световно и тогава ще има по-голям интерес от малките. Да, сега България в Европейския съюз, знам, че повече се набляга на ученето, усвояването на научни специалности, а не само аз, но и мои колеги, специалисти, отчитаме, че все по-малко внимание се обръща на спорта. Има голяма разлика, ако върнем времето, тези 25 години и сегашните, но има причини…По-добре дай да говорим за спомените от световното първенство.

– При работата по филма изясняваме с дистанционен ВАР и робот видеото със спорната дузпа мача срещу Италия. Ощетени ли бяхме от съдията?

– Много често ми минава през главата това, с много приятели, любители и познати, почти винаги се поставя този въпрос, когато сме разговаряли за тези срещи. Наистина невероятно положение, чисто, което всеки един от феновете го е видял, много по-ясно става и по телевизията за този, който е гледал този мач. Какво е положението – невероятно отиграване от Емил Костадинов с чисто прехвърляне на топката, вижда се накъде отива тя и как се сваля с ръце от защитника /мисля, че беше Костакурта/. Но може би самият главен съдия или е не видял или тогава е примигнал, за да не види тази ситуация, след като хиляди и милиони зрители я видяха. Кой знае, според мен, дори и след четвърт век трябва да има някакво удовлетворение или извинение от страна на тяхната гилдия. 25 години минаха, можем спокойно да го коментираме, а и Емил Костадинов най-добре знае, тъй като отиграва тази ситуация и може най-точно на 100% да определи поведението на защитника и на съдията..

– Едно пожелание за българите, във връзка с настоящата кандидатура за домакин на Европейското през 2028.

– Дори и когато се връщаме много години назад, балканските страни винаги са имали отлични контакти в спорта, тук са се родили и изграждали футболни таланти, които след това заиграват в чужбина – Европа, Азия, Америка. Така че имаме доказателства за много изяви не само във футбола, но и в други спортове. Една малка страна като България вече няколко пъти участва на Световно първенство по футбол и за мнозина още е чудно и не могат да си обяснят как сме постигнали тези успехи, които често са непосилни за големи страни.

Посланията на САЩ’94: Димитър Пенев

Posted on 18.04.2019 by admin

Много мислихме преди да изберем с кое послание да стартираме и решихме, че безспорно на първо място трябва да сложим треньора на националите ни през 1994 – Димитър Пенев.

Димитър Пенев като футболист

Димитър Пенев 1974

Димитър Пенев, треньор на „лъвовете“ в САЩ-94:

„Вместо да откриваме наши таланти, гоним дивото в чужди страни!“

Визитка: Някои журналисти му лепнаха подигравателното /според тях/ „Стратега от Мировяне“, но с времето си то се изпълни с уважение към роденият през 1945 година специалист. С годините Пената стана един от най-титулуваните български футболисти и треньори, носител на всички купи и медали от нашето първенство, за които се сетите. Като треньор можете да го намерите в коя ли не точка от Димитровград до Суадитска Арабия, където спечелва и купа – „Свещените седем джамии“. Носител е на орден „Стара планина“ – първа степен, почетен гражданин на София, почетен президент на ЦСКА. Обявен е за треньор №1 за ХХ век на България. А бе, стратегът си е Стратег!

Мисията: За него футболът е призвание и съдба, за постигнатото в спорта той търси началните корени там, в село Мировяне, в онези бедни следвоенни години. Тогава борбата със земята е най-важна и детските игри са заменени през повечето време с всекидневен труд. Затова на първо място във факторите, които са предопределили по-късно неговия житейски път и успехите в спорта, той поставя наученото от родителите си – постоянство и търпение, влагане на максимум усилия за постигане на поставената цел.

Това – амбицията да се постигне възможно най-доброто както със собствените сили, така и в колектив /независимо дали става дума за семейството или за отбора/ вече се доразвива и в добрите футболни школи, където започва да тренира. Началото на футболната му кариера е в края на 50-те години, когато започва в столичния „Локомотив“, там играе няколко години и преживява радостта от първата в живота си шампионска титла. След това, през 1964 година вече облича червената фланелка на ЦСКА и цели 13 години е неизменен титуляр в състава на армейците. В отборното първенство на „А“ група има изиграни 364 мача и е отбелязал 25 гола. В националния отбор има участие в 90 срещи с два отбелязани гола.

Като главен селекционер на българския национален отбор той го извежда да четвъртото място на Световното първенство в САЩ-94, което засега е най-високото постижение на наши футболисти на подобен форум. Може да звучи книжно, но за Пената успехът в САЩ го изпълва с чувството за изпълнен дълг. Изненадващо или не чак толкова, но трагичният фалстарт с Нигерия не е обезверил момчетата, а напротив – действа като стимул за следващата среща с Гърция. Вместо да им чете „конско”, просто Пенев им казва: „Било каквото било. Забравете този мач и мислете за следващия, той е важният за нас. И бъдете уверени, че победата ще бъде наша. Не един и два пъти сме побеждавали съседите, така ще бъде и сега.“

И Пеневата чета експлодира, лъвовете като на шега прегазват Гърция с 4:0, идва ред на фаворизираните от самия Пенев отбори на Германия, Аржентина и Мексико, които се настаняват на зрителската скамайка. Щастието спохожда адзурите на полуфинала, като им дарява френски съдия, който има способността да не вижда явни нарушения в наказателното поле, нищо че е в края на кариерата си. Иначе при онази моментна форма на бразилците, можеше и златото да прелети океана в посока Европа – летище София.

Маратонът на нашите в САЩ трае почти месец – от 21 юни до 16 юли, а и с времето на непосредствената подготовка и приятелските срещи, стават повече от два месеца, през които националите ни се следят под лупа от медии и клюки, снимки край басейни и игра на карти, слухове за почерпки и храна в отровата обикалят между жълти и сериозни издания. От „Разпни ги“ до „Осанна“, от „Обратно у дома, пълни нули“ до „Слава на героите“ цепят родното публично пространство. Но Пенев като че ли бе най-бесен на онзи журналист, който беше написал „експертно“, че играта на нашите е „организиран хаос“. Като оставим настрана факта, че играчи като Стоичков, Лечков, Балъков и сие са водещи в големи европейски отбори, то самият кайзер Франц Бекенбауер признава, че хаосът бил в играта на техния, германския отбор.

Посланията: Сега, от своите 70 години, Пенев обръща внимание на работата с подрастващите. Що се отнася до броя на чужденците у нас, определя въпросът като деликатен и труден. В световния футбол е доказано, че само със свои играчи почти е невъзможно да се направи висококласен отбор. Но ако ще вземат чужди футболисти, те явно трябва да са с една класа над собствените. Нашата „А“ група гъмжи от чужденци, но с малки изключения не са нищо повече от нашите, пък техните пари са много повече. В по-долните групи, най-вече при юношите, ако щете в селските отбори, ще намерите много Стоичковци, Лечковци, Балъковци и пр. Но някой трябва да ги наблюдава многократно, да се занимава с тях. Това не става, защото за някои специалисти просто е обидно да отидат там. Затова вместо да откриваме и налагаме нашите български таланти, гоним дивото в чужди страни.