post

Поклон пред паметта на Динко Дерменджиев

Поклон пред паметта на Динко Дерменджиев – Чико!

Фондация „Футбол’94“

На 1-ви май ни напусна Динко Дерменджиев

Легендата на Ботев Пловдив и българският футбол Динко Дерменджиев си отиде от този свят рано тази сутрин, в малките часове на 1 май. Емблематичният играч и треньор на „жълто-черния“ клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт.

Чико си отиде месец преди да навърши 78 години, а отсъствието му ще остави болезнена празнота в голямото семейство на ботевистите.

Каквото и да се каже за Динко Дерменджиев със сигурност няма да бъде достатъчно, за да опише приноса му за историята и харизмата на жълто-черния клуб, както и за простиращия се далеч над рамките на футбола и спорта негов интелект.

Една от най-големите личности в историята на българския футбол, остава завинаги в историята на любимия му Ботев с това, че прекара цялата си кариера на състезател с жълто-черната фланелка.

Фондация „Футбол’94“ изказва съболезнования на близките на лефендата на българския футбол – Динко Дерменджиев.

Как изпратиха Динко Дерменджиев

Когато става въпрос за футболни легенди, клубният цвят не е от значение и всички те уважават. Това се доказа и денс, когато се разделяме с една от емблемите на Ботев Пловдив Динко Дерменджиев, който си отиде рано тази сутрин на 77-годишна възраст.

Ето как изпратиха Динко Дерменджиев:

Ботев Пловдив

ПФК „Ботев“ и всички ботевисти скърбим дълбоко за загубата на Динко Дерменджиев – Чико! Благодарим ти за всичко, което ни даде! Оставаш в сърцата ни завинаги! Духът ти ще бъде с нас! Легендите не умират!

Няколко часа по-късно жълто-черните написаха в сайта си:

Легендата на българския футбол Динко Дерменджиев ще бъде изпратен от този свят с мащабно поклонение в събота, 4 май. Поклонението ще се състои в зала „Колодрума“ и ще започне в 10:00 часа. В 13:30 часа в църквата „Св. Архангел Михаил“ в централния гробищен парк в Пловдив ще се състои опелото, а непосредствено след него ще бъде и погребението на Динко Дерменджиев – Чико.„.

 

Дни по-рано футболистите на Ботев Пд разпънаха плакат, посветен на клубната легенда Динко Дерменджиев – Чико, преди двубоя с ЦСКА от 31-ия кръг на Първа лига.Ботев с плакат за Чико

Левски София

„Сините“ публикуваха обширна визитка на едно от най-големите имена в родния футбол и завършиха с посланието:

„Чико ще остане в спомените ни като един от най-доблестните и почтени хора, невероятен майстор с коженото кълбо, джентълмен и близък приятел на Георги Аспарухов. Почивай в мир, шампионе!

Левски изказва своите съболезнования на близките и приятелите на Динко Дерменджиев!“.

 

Локомотив Пловдив

“Почина легендата на пловдивския и българския футбол Динко Дерменджиев. Рано тази сутрин, на 77 години, той напусна този свят след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт. Локомотив Пловдив изказва съболезнования на семейството и близките на Динко Дерменджиев“.

 

Христо Стоичков

„Пловдив и България плачат. Напусна ни завинаги заслужилият майстор на футбола. Обичаната осмица. Бате Динко, почивай в мир“, написа Стоичков в официалния си профил в социалната мрежа Инстаграм и публикува снимка с иконата на Ботев Пловдив.

Христо Стоичков за Чико

 

Красен Кралев

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев изпрати съболезнователен адрес по повод кончината на легендата на българския футбол и на Ботев (Пловдив) Динко Дерменджиев. Пълният текст вижте тук.

“Отиде си един футболист, легенда на „Ботев“ Пловдив и българския футбол, който през цялата си кариера работи с огромна енергия за развитието на спорта в нашата страна. Родните почитатели на най-популярната игра още помнят класните му изяви на терена с екипите на „Ботев“ и националния отбор. Той беше пример за всеотдайност, воля и неподражаемо майсторство!”

Малко повече за Динко Дерменджиев

Дерменджиев е избран за Футболист номер 1 на Ботев Пловдив от привържениците на клуба. Той е шампион с „канарчетата“ през 1967 година и носител на купата на България през 1962 г.

За пловдивчани е 447 мача, в които е отбелязал 194 гола. За националният отбор на България има 58 мача и 19 попадения. Чико е участник на 3 Световни първенства – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол). Като треньор е ръководил Ботев Пловдив,Шумен, Спартак (Плевен), Левски, Локомотив (София), Локомотив (Пловдив) и др.

Динко Дерменджиев Чико

Макар цялата му кариера като футболист да премина в Ботев, като треньор той остави своя отпечатък и на „Герена“, и на „Лаута“. Дерменджиев води Левски през 1991 г., а начело на „железничарите“ има два периода – през 1996 г. и после през 1998/1999 г.

У нас Чико е водил още Чепинец Велинград, ФК Шумен, Спартак Плевен, Хебър и Локомотив София. На любимия си Ботев е бил начело в седем различни периода. За България има 58 мача и 19 гола, като от БФС също почетоха паметта му със съобщение на сайта си.

Клубът, на който Динко Дерменджиев отдаде цялото си сърце и цялата си кариера като футболист – Ботев Пловдив, се поклони пред паметта му. Днес легендата на „канарчетата“ и на българския футбол напусна този свят на 77-годишна възраст.

Динко Дерменджиев с купата

„Легендата на Ботев Пловдив и българският футбол Динко Дерменджиев напусна този свят. Рано тази сутрин, в малките часове на 1 май, емблематичния играч и треньор на „жълто-черния“ клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт.“

По статията работи: Веселин Пеев

Източници: Официален сайт на Ботев Пловдив

post

Посланията на САЩ’94: Динко Дерменджиев – Чико

Отстраняване на Италия в САЩ можеше да ни донесе световна титла! – Чико

Визитка:

Роден в Деня на Ботев – 2 юни 1941 година в Пловдив, но с панагюрски корен, той си спомня с най-добро чувство за онези безгрижни детски дни в малкото градче. Пъргав и с упорит характер, като ученик е републикански шампион по акробатика, тренира и спортна гимнастика, лека атлетика. Това вече е солидна основа за пътя, по който тръгва една от пловдивските легенди: Динко Дерменджиев – Чико. Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола, като и по двата показателя е клубен рекордьор. Реализирал е 22 дузпи от 26 изпълнени, автор на седем хеттрика.

Динко Дерменджиев Чико

Мисията:

Детската му мечта е била да стане вратар като легендарните по това време Георги Кекеманов, Георги Найденов и Данчо Йосифов. На 14 години за първи път започва да тренира организирано футбол като вратар в детския състав на „Марица“. В онези години четирите пловдивски дружества – „Марица“, „Ботев“, „Спартак“ и „Локомотив“ имат добри школи, създават много футболисти. И много, много мачове между тях – училищни първенства, градски и зонални турнири, окръжни и републикански… Районирани по територии – „Марица“ в Кършияка, „Спартак“ в Кючук Париж, „Ботев“ в Центъра, „Локото“ в Съдийския квартал, всяка улица и квартална градина е истинска люпилня на футболисти.

Динко Дерменджиев Чико като футболист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макар и да играе с фланелката на „Марица“, Динко Дерменджиев винаги е бил привърженик на „Ботев“. И късмет: истинският откривател на самородни таланти и същински апостол на футболната кауза в Пловдив Георги Генов кани Динко да премине в „Ботев“, където има възможност и да отбие военната си служба.

За първи път в своята история българският футбол се класира за световно първенство преди повече от половин век – далечната вече 1962 година, домакин на което е Чили. Определението „драма“ вече се поизтърка днес, но за онова начало то бе наситено с голям заряд. В една група сме с Франция и имаме равен брой точки, затова играем на бараж. Срещата е на митичния стадион „Сан Сиро“ в Милано, пълен е до козирката, от присъстващите 40 000 зрители почти всички са французи. И в Милано като че ли се състоя първо действие на драмата, която за французите се повтори на „Парк де Пренс“ почти тридесет години по-късно, само че с гол на Емил Костадинов. Сега в Италия техничният магьосник Митата Якимов кара петлите да си скубят перата – 1:0 и лъвовете заминават за първото си световно.

Стоичков, Чико, Кроиф и Цветозар Дерменджиев

На друго световно – в Мексико, за Чико най-паметен ще остане първият мач с Перу. Тогава той вкарва първия гол на първенството, повеждаме на коравите южноамериканци с два на нула, но губим с 3:2. Чико води и в класацията за български футболисти, участвали на световни първенства – той има три участия. И това ако не е спортно дълголетие в добра форма!

Епохата САЩ’94

На въпрос на кое място би желал да бъде в САЩ – на Пенев или Стоичков, Чико не отговаря веднага. Елиминацията на петлите на „Парк дьо Пренс“ доказала, че имаме един добър отбор, обигран от Пенев. Основната причина за успеха вижда във факта, че повече от националните по това време играят в големи европейски отбори, имат самочувствието на успели футболисти в клубове от Германия, Испания, Португалия, Франция и др. Всички бяха навън тогава – Стоичков, Балъков, Хубчев, дори лидери в клубните си отбори.

Фактът, че след първата загуба от Нигерия по-късно елиминирахме шампиона Германия, хвърлихме в тревога букмейкърите и предизвикахме фурор в родината, показва, че сме имали стабилен и сигурен отбор. Специално за мача с Италия Чико не вини особено френския съдия, а търси причина за загубата в липсата на достатъчно концентрация. След евентуалното отстраняване на Италия сме можели да станем и световни шампиони, защото Бразилия не е била в особено силната си форма на това първенство.

Посланията:

Лично той се харесва повече като треньор, отколкото като футболист. 16 години е бил на треньорската скамейка, създал е три поколения футболисти, печелил веднъж купата и четири пъти е класирал отбори за финалите. Като всеки спорт и футболът има спадове и върхове: ще мине един етап, идва друг. И тук съвсем естествено Чико завършва с емоционалното признание и послание:

Истински щастлив съм, че Бог ми е дал да бъда съпричастен с великата игра – футбола!

Още снимки можете да видите във Фейсбук страницата на Динко Дерменджиев ТУК!

 

post

Как се стигна до САЩ’94?

Паметта за успехите е най-добрата основа за бъдещето

В тези уводни редове е мястото да напомним за паметното начало на организирания пловдивски футбол. Учениците от славната в миналото Мъжка гимназия основават Въздържателно спортно дружество и 12 март 1912 година се смята за рождената дата на „Ботев“. 20 септември 1921 година – учредително събрание на ентусиасти обява нов клуб с името „Марица“. Железничарски спортен клуб/ЖСК/ „Локомотив“ записва за начало 13 юни 1935 година. Основаните в последователни години три пловдивски клуба – „Септември, „Левски“ и „Ударник“ се обединяват и на 15 ноември 1947 година е регистриран и „Спартак“. После, както се казва – възход и падение, след това обратно – шампиони, купи, изпадане и влизане, драми и сълзи…  

Бронзови медалисти в Мелбърн

Следват славните години не само за пловдивския, но и за българския футбол. Стадионите се препълват, играем с най-силните в света, факли на победата се развяват над скамейките и „Мила Родино!“ се пее от хиляди гърла. И как да е друго, след като на Олимпийските игри през 1956 година в почти непознатия далечен  Мелбърн печелим бронзови медали, като преди това в драматичен полуфинал срещу бъдещия шампион СССР повеждаме в първото продължение с 1:0 и губим с 1:2. Дванадесет години по-късно, 68-а, на игрите в Мексико сме вече на финал срещу Унгария, която се ползва със славата на голяма сила във футбола. Повеждаме и сега с 1:0, но мексиканският съдия драстично гони трима наши играчи и с 8 души губим с 1:4. Но кой ни е виновен, след като на полуфиналите елиминираме тъкмо домакините!

България - Унгария

Световно първенство 1966, Олд Трафорд, Манчестър, Англия, 20-ти юли 1966, Унгария  – България (3-1), Унгарецът Ференц Бене (7) ликува след отбелязването на третия си гол. (Снимка от Popperfoto/Getty Images)

За да дойде Мондиала в САЩ-94, когато записваме първата си победа на такъв форум и сме голямата  изненада, като играем и на малкия финал за бронза. Вярно е и това, че в онези години имахме големи играчи: Аспарухов и Котков, Дерменджиев и Попов, Диев и Бонев, Якимов и Пенев, после Стоичков, Лечков, Балъков, за да стигнем до последния засега проблясък Бербатов.  И следва тъмнина? Не вярваме, защото вяра без надежда няма как да същестува, а паметта за успехите е най-добрата основа. Защото няма бъдеще без минало!

Христо Бонев - Зума

Христо Бонев

Динко Дерменджиев - Чико

Динко Дерменджиев