post

Посланията на САЩ’94: Динко Дерменджиев – Чико

Отстраняване на Италия в САЩ можеше да ни донесе световна титла! – Чико

Визитка:

Роден в Деня на Ботев – 2 юни 1941 година в Пловдив, но с панагюрски корен, той си спомня с най-добро чувство за онези безгрижни детски дни в малкото градче. Пъргав и с упорит характер, като ученик е републикански шампион по акробатика, тренира и спортна гимнастика, лека атлетика. Това вече е солидна основа за пътя, по който тръгва една от пловдивските легенди: Динко Дерменджиев – Чико. Изиграл е 447 мача в „А“ РФГ и е отбелязал в тях 194 гола, като и по двата показателя е клубен рекордьор. Реализирал е 22 дузпи от 26 изпълнени, автор на седем хеттрика.

Динко Дерменджиев Чико

Мисията:

Детската му мечта е била да стане вратар като легендарните по това време Георги Кекеманов, Георги Найденов и Данчо Йосифов. На 14 години за първи път започва да тренира организирано футбол като вратар в детския състав на „Марица“. В онези години четирите пловдивски дружества – „Марица“, „Ботев“, „Спартак“ и „Локомотив“ имат добри школи, създават много футболисти. И много, много мачове между тях – училищни първенства, градски и зонални турнири, окръжни и републикански… Районирани по територии – „Марица“ в Кършияка, „Спартак“ в Кючук Париж, „Ботев“ в Центъра, „Локото“ в Съдийския квартал, всяка улица и квартална градина е истинска люпилня на футболисти.

Динко Дерменджиев Чико като футболист

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Макар и да играе с фланелката на „Марица“, Динко Дерменджиев винаги е бил привърженик на „Ботев“. И късмет: истинският откривател на самородни таланти и същински апостол на футболната кауза в Пловдив Георги Генов кани Динко да премине в „Ботев“, където има възможност и да отбие военната си служба.

За първи път в своята история българският футбол се класира за световно първенство преди повече от половин век – далечната вече 1962 година, домакин на което е Чили. Определението „драма“ вече се поизтърка днес, но за онова начало то бе наситено с голям заряд. В една група сме с Франция и имаме равен брой точки, затова играем на бараж. Срещата е на митичния стадион „Сан Сиро“ в Милано, пълен е до козирката, от присъстващите 40 000 зрители почти всички са французи. И в Милано като че ли се състоя първо действие на драмата, която за французите се повтори на „Парк де Пренс“ почти тридесет години по-късно, само че с гол на Емил Костадинов. Сега в Италия техничният магьосник Митата Якимов кара петлите да си скубят перата – 1:0 и лъвовете заминават за първото си световно.

Стоичков, Чико, Кроиф и Цветозар Дерменджиев

На друго световно – в Мексико, за Чико най-паметен ще остане първият мач с Перу. Тогава той вкарва първия гол на първенството, повеждаме на коравите южноамериканци с два на нула, но губим с 3:2. Чико води и в класацията за български футболисти, участвали на световни първенства – той има три участия. И това ако не е спортно дълголетие в добра форма!

Епохата САЩ’94

На въпрос на кое място би желал да бъде в САЩ – на Пенев или Стоичков, Чико не отговаря веднага. Елиминацията на петлите на „Парк дьо Пренс“ доказала, че имаме един добър отбор, обигран от Пенев. Основната причина за успеха вижда във факта, че повече от националните по това време играят в големи европейски отбори, имат самочувствието на успели футболисти в клубове от Германия, Испания, Португалия, Франция и др. Всички бяха навън тогава – Стоичков, Балъков, Хубчев, дори лидери в клубните си отбори.

Фактът, че след първата загуба от Нигерия по-късно елиминирахме шампиона Германия, хвърлихме в тревога букмейкърите и предизвикахме фурор в родината, показва, че сме имали стабилен и сигурен отбор. Специално за мача с Италия Чико не вини особено френския съдия, а търси причина за загубата в липсата на достатъчно концентрация. След евентуалното отстраняване на Италия сме можели да станем и световни шампиони, защото Бразилия не е била в особено силната си форма на това първенство.

Посланията:

Лично той се харесва повече като треньор, отколкото като футболист. 16 години е бил на треньорската скамейка, създал е три поколения футболисти, печелил веднъж купата и четири пъти е класирал отбори за финалите. Като всеки спорт и футболът има спадове и върхове: ще мине един етап, идва друг. И тук съвсем естествено Чико завършва с емоционалното признание и послание:

Истински щастлив съм, че Бог ми е дал да бъда съпричастен с великата игра – футбола!

Още снимки можете да видите във Фейсбук страницата на Динко Дерменджиев ТУК!